“Докато президентът Макрон се опитва да изглежда като президент на чуждестранната сцена, французите излязоха на протести“, написа икономистът проф. Стив Ханке в социалната мрежа X и добави: „Макрон, този Моцарт на финансите, остави бюджета на Франция в руини. Държавните разходи са зашеметяващи – 57.2% от БВП. Дефицитът ѝ е 5,4% от БВП, а националният дълг е 119% от БВП, който е най-високият дълг на страната от 1946 г. насам. Държавните финанси са само една от причините ситуацията във Франция да е извън контрол“.
Жестоки сблъсъци белязаха края на мащабното протестно шествие в Париж тази събота. Стотици хиляди излязоха по улиците на френските градове с искания за по-високо финансиране на образованието и спешни мерки срещу растящите разходи за живот, отправяйки поредно сериозно предизвикателство към президента Еманюел Макрон.
🇫🇷 Paris is seeing a MASSIVE turnout, and the aerial footage puts the scale into perspective.
A sea of demonstrators stretches between Porte d’Italie and Porte de Vincennes, filling the streets for kilometers.
Even the Paris police prefecture puts the crowd at 110,000 PEOPLE.
And that’s just Paris, as protests continue across France despite widespread restrictions on demonstrations.
Writer: Oliver
https://t.co/vEvcX4Cs1U— Mario Nawfal (@MarioNawfal) October 24, 2026
Министерството на вътрешните работи отчете 410 000 участници в национален мащаб (спад спрямо 550 000 миналия уикенд), докато от синдиката CGT (Confédération Générale du Travail – Конфедерация на труда) обявиха близо двойно по-висока цифра – около 800 000 души. В Париж, където властите изолираха шествието в югоизточните покрайнини на града, официалните данни сочат 110 000 демонстранти срещу 250 000 според организаторите от CGT.
Въпреки че столичният марш започна спокойно – седмица след вълната от палежи и грабежи в страната – ситуацията ескалира в източната част на Париж. Маскирани демонстранти атакуваха силите на реда с предмети и пиротехника. Полицията отвърна с масирано използване на сълзотворен газ, зашеметяващи гранати и водни оръдия, докато по мегафони призоваваше за разпръскване на събралите се групи.
Ескалацията, която започна преди месец от ученически протести, поставя на карта авторитета на Макрон броени месеци преди президентските избори през май. Политическият залог е огромен. Лидерът на опозиционната десница Марин Льо Пен и нейният „Национален сбор“ обвиниха кабинета, че е изпуснал контрола над сигурността, и призоваха протестният вот да се насочи към урните. Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон подкрепи недоволството и остро разкритикува полицейското насилие.
BREAKING: Police charge protesters with baton blows in Paris, France, the protest is turning violent. https://t.co/U4T8KOwWrz
— World Source News (@Worldsource24) October 24, 2026
С настъпването на вечерта напрежението обхвана общо 289 сборни пункта в страната. Улични барикади бяха запалени в Марсилия и Лион. Сълзотворен газ и водни оръдия бяха използвани в Клермон-Феран, Страсбург, Бордо, Ница и Нант.
Вътрешният министър Лоран Нуниес потвърди за близо 1000 задържани в страната, като предупреди, че бройката ще расте. Той обаче защити стратегията на ведомството, посочвайки, че мобилизацията на 70 000 служители, хеликоптери и бронирана техника е предотвратила разграбването на търговски обекти.
Недоволството, избухнало заради недостиг на персонал в една от гимназиите край Париж, бързо прерасна в общонационален фронт. Към учениците се присъединиха хиляди работещи, притиснати от скока в цените на горивата, както и протестиращи с мигрантски произход.
Подобни протести като тези в Париж избухнаха и в други европейски държави – Италия, Албания, Испания и белгийската столица Брюксел.
Още по темата:
- Политкоректните медии нарекоха безредиците във Франция „предимно мирни“ и „сблъсъци“, докато собствените им кадри показват палежи, грабежи и погроми
- Макс Блументал: Русия е основното оправдание на корумпирания европейски елит за неговия крах
- Доц. Андреа Жок за кризата в Европа: Това е само началото. Закопчайте коланите, защото ще се разбием
){kind=link}