Разследвания и новини без цензура

сряда, 17 април, 2024

разследваща журналистика и новини без цензура

|

info@obektivno.bg

Адвокатът на Асандж представи доказателства за плановете на ЦРУ да убие журналистa

Докато диктаторите убиват проблемни журналисти с оръжия и ракети, демокрациите могат да си позволят малко повече търпение. Но крайният резултат е един и същ. Пример за това е тайният заговор на ЦРУ да убие основателя на „Уикилийкс“ Джулиън Асандж, пише журналистът Чарлз Глас от The Nation и разказва за убийствата на свои колеги, извършени от специалните служби на държави, определяни като режими, и такива, изтъкващи се като „демокрации“ и „защитници на свободата на словото“ като САЩ:

„В повечето страни, чиито войни отразявам в продължение на 50 години, журналистите винаги са били отлична мишена. Първото предумишлено убийство, което си спомням, се случи по време на ливанската гражданска война през май 1976 г., когато кореспондентът на Le Monde Едуар Сааб беше застрелян от снайперист. Сааб, който е бил и редактор в базирания в Бейрут френскоезичен всекидневник L’Orient-Le Jour, критикува сирийския режим за разпалване на насилие в Ливан. Отговорността на Сирия за убийството му не е доказана, но тя дори не се опита да скрие ролята си в убийството на друг ливански журналист четири години по-късно.

Салим ал Лаузи, яростен критик на сирийския режим, избяга в Лондон, когато офисът на списанието му в Бейрут беше бомбардиран, но се осмели да се върне в Ливан за погребението на майка си. При пристигането си на летището в Бейрут той е отвлечен и намерен мъртъв седмица по-късно. Тялото му беше осакатено с безпогрешно послание: с химикалки, забити в стомаха му. Той е последван до гроба от други журналисти критици: Гебран Туейни и Самир Касир от базирания в Бейрут вестник „Ан Нахар“.

Но сирийците не са единствените, които са убивали репортери в Ливан. През 1966 г. поддръжници на египетския президент Гамал Абдел Насър слагат край на живота на Камал Мроу, уважавания редактор и издател на арабския всекидневник „Ал Хаят“.

През юли 1972 г. Мосад уби палестинския писател Гасан Канафани, два месеца преди да се преместя там. Когато отразявах Южен Ливан за ABC News, израелски войници убиха няколко от моите колеги, защото камерите им уж изглеждаха като оръжия. Между 2000 и 2022 г. Израел застреля 20 журналисти на Западния бряг и Газа, а базираният в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите коментира: „Никой не е подведен под отговорност“. През октомври 2023 г. израелските сили добавиха към този списък видеооператора на Ройтерс Исам Абдала, когото убиха, докато излъчваше на живо от Южен Ливан. Иран, Египет, Ирак при управлението на Саддам Хюсеин, Либия при Муамар Кадафи и Саудитска Арабия също отнеха живота на журналисти. И това е само в Близкия Изток.

Войници и политици убиваха журналисти безнаказано в други региони, където работех, включително Сомалия, Еритрея, окупирания от Индонезия Източен Тимор, Пакистан, Афганистан и бивша Югославия. Едва ли има кътче на земното кълбо, където репортерите – с изключение на тези, които избират по-безопасния вариант и пишат за начина на живот, модата, клюките и семейство Кардашиян – не са мишена на мощни сили, които се осмеляват да критикуват.

Съединените щати се представят като изключение въпреки съучастието им чрез подкрепата за приятелски държави като Саудитска Арабия и Израел, които убиват журналисти. На 3 май миналата година, Световния ден на свободата на печата, президентът Джо Байдън заяви: „Смелите журналисти по света демонстрираха отново и отново, че не могат да бъдат заглушавани или сплашвани. САЩ ги виждат и застават рамо до рамо с тях“.

До един момент. Америка не подкрепи репортерите и операторите на „Ал Джазира“, „Ройтерс“ и испанската „Телечино“ в Багдад, когато те бяха обстрелвани и убити от американските войски на 8 април 2003 г. Вашингтон обяви смъртта им за „нещастен случай“, обяснение, което беше отхвърлено дори от колегите им в Комитета за защита на журналистите и неправителствената организация „Репортери без граници“.

Още по-малко убедителен беше случаят с „непреднамерения“ характер на убийствата през юли 2007 г., когато американски хеликоптер Apache уби група невъоръжени цивилни по улиците на Багдад. Сред загиналите са журналистите на Ройтерс Намир Нур-Елдийн и Саид Чмаг. Пентагонът, отхвърляйки исканията за разследване на инцидента по Закона за свобода на информацията, заяви, че всички застреляни са терористи. Официалната лъжа беше разкрита само от видео, публикувано от „Уикилийкс“, наречено Collateral Murder.

Диктатори от Третия свят убиват журналисти, сякаш нищо не се е случило. Западните войници ги унищожават в зони на бойни действия, както се твърди, „случайно“.

През март 2017 г., два месеца след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност, „Уикилийкс“ публикува документи, свързани с програмата на ЦРУ за извършване на масов, неоправдан шпионаж на американски граждани и чуждестранни политици. Както показват 8 761 документа, агенцията прахосва парите на данъкоплатците, като дублира подобна програма на Националната агенция за сигурност на САЩ и инсталира зловреден софтуер, наречен „Weeping Angel“, на телевизорите на Samsung, за да подслушва потребителите.

Ето как „Уикилийкс“ коментира документите, наречени „Vault 7“: „Веднъж заразен, Weeping Angel поставя телевизора в режим на „фалшиво изключване“, така че собственикът погрешно вярва, че телевизорът е изключен, а всъщност работи, записва всички разговори и ги изпраща по мрежата на таен сървър на ЦРУ“. А файловете на „Уикилийкс“ са изтекли от някой с разрешение за достъп, знаейки, че ЦРУ подслушва личните разговори на милиони американци без тяхното знание или одобрение.

Разследване на Yahoo News разкри бързия и яростен отговор от тогавашния директор на ЦРУ Майк Помпео: Той е възложил на агенцията да разработи план за отвличане и убийство на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж.

Асандж вече беше на мушката на ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, отбраната и правосъдието за публикуването на правителствени документи от 2010 г., доказващи собственото им участие във военни престъпления. „Но това, което наистина разстрои Майк Помпео… това е изтичането на информацията за Vault 7“, каза разследващият репортер Майкъл Исикоф. – „Това беше неговата агенция, той отговаряше за нея.“ Кампанията срещу Асандж се засили драстично.

На 13 април Помпео се яви пред Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) и заяви: „Време е да наречем „Уикилийкс“ това, което е: неправителствена, враждебна разузнавателна служба, която често е подкрепяна от държави актьори като Русия“. Определението за „враждебна разузнавателна служба“ имаше за цел да легитимира всяко действие на агенцията срещу Асандж. Но всичко се получи по различен начин. Адвокатите в Съвета за национална сигурност са поставили под въпрос законността на убийството на Асандж, а  служители на ЦРУ са предали информация за заговора на комисиите по разузнаването на Камарата на представителите и Сената.

Междувременно испанската частна охранителна фирма UC Global, която проследяваше Асандж в убежището му в еквадорското посолство в Лондон, е получила нареждане да подготви отвличането. Един от служителите, според жалбата на Асандж срещу екстрадицията му в Съединените щати, е „защитен свидетел“ по делото. Той свидетелства: „По-специално, имаше предложение да се остави вратата на посолството отворена, което би позволило случайната грешка да бъде посочена в бъдеще. Всеки можеше да влезе в посолството и да отвлече човек, получил убежище; дори беше обсъдена възможността за отравяне на Асандж. Това бяха предложенията.“

Yahoo News пише, че планът за отвличането на Асандж в Лондон „е включвало нарушаване на имунитета на еквадорското посолство преди отвличането на гражданин на Австралия, важен американски партньор, в столицата на Обединеното кралство, най-близкия съюзник на САЩ“.

Източник от американското разузнаване заяви пред Yahoo News, че планът би се осъществил, ако Асандж беше в страна от третия свят: „Това не е Пакистан или Египет – говорим за Лондон“. През 2003 г. ЦРУ вече беше отвлякло мюсюлмански духовник в Италия, което означава, че Италия принадлежи към пакистанско-египетската група, а не към „благородната“ британска класа. През 2009 г. италиански съд осъди задочно 23 служители на ЦРУ по делото.

Въпреки че администрацията на Тръмп се отказа от плановете за убийство на Асандж, нито тя, нито тази на Байдън отхвърлиха идеята за бавната му смърт в единична килия във Великобритания и ако британският апелативен съд нареди екстрадирането му, в американски затвор с максимална сигурност.

Лекари твърдят, че Асандж, чието здраве вече е подкопано от ужасяващите условия в лондонския затвор с максимална сигурност „Белмарш“, където е държан от април 2019 г., след това може да се самоубие. Върховният съд на Великобритания разглежда случая след изслушване през февруари, в което адвокатът на Асандж представи доказателства за намерението на ЦРУ да го убие. Намерението остана, само средствата се промениха.

Миналата година по повод Световния ден на свободата на словото Байдън заяви: „Днес – и всеки ден – всички ние трябва да застанем до журналистите по целия свят. Всички трябва да говорим открито срещу тези, които искат да ги накарат да замълчат.“ Какво ли ще каже тази година?“

Още по темата: Съдията по делото срещу Асандж е представлявал МИ6 в разследването на смъртта на принцеса Даяна

Обективно
Обективноhttps://obektivno.bg
Обективно.БГ е независима медия за разследваща журналистика, новини без цензура и всички гледни точки.

Подкрепа за независимата журналистика

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Разследвания
Свързани публикации
- Реклама -

1 COMMENT

  1. Иначе хамериката е най-голямата демокрация. Майкави фашиска гадна той г-н Путин ще ви обясни всичко.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here
This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.