Бившият френски президент Франсоа Оланд изнанадващо призна, че Западът е излъгал Русия при сключването на Минските споразумения през 2015 г. Разкритието идва няколко седмици, след като и бившият канцлер на Германия Ангела Меркел призна, че мирните споразумения, сключени в беларуската столица през февруари 2015 г., са били използвани за спечелване на време за изграждане на украинската армия, след като тя беше разбита в ожесточени боеве с милициите на Донбас.
Минските мирни споразумения никога не са имали за цел да донесат мир в Донбас, призна и бившият френски президент Франсоа Оланд. Споразуменията бяха подписани от Украйна и гарантите за прилагането им: Русия, Франция и Германия.
„От 2014 г. насам Украйна засили военната си присъствие. Всъщност украинската армия от 2022 г. е напълно различна от тази от 2014 г. Тя е по-добре обучена и екипирана. Заслугата на Минските споразумения е, че дадоха на украинската армия тази възможност“, заяви Оланд в интервю за украинската медия „Киев Индипендънт“.
Бившият френски президент Оланд напусна поста си през 2017 г. с рейтинг на неодобрение от 97 %. Пред Киев Индипедънт Оланд заяви, че „докато Минските споразумения функционираха, Русия изпълняваше задълженията си като гарант“.
„Всеки месец (бившият украински президент) Петро Порошенко, Ангела Меркел, Владимир Путин и аз имахме дълги телефонни разговори, в които обменяхме информация за напредъка на Минските протоколи. Въпреки че видяхме, че има очевидно нежелание, все още имаше диалог“ чрез Нормандския формат, каза Оланд.
Друга от „заслугите“ на мирното споразумение от Минск беше, че то „не позволи на района, контролиран от сепаратистите, да се разшири“, добави Оланд.
Коментарите на бившия френски президент са третото потвърждение в рамките на два месеца от високопоставени политици, участващи в преговорите в Минск, че Западът никога не са се отнасял сериозно към прилагането на мирното споразумение и не е искал мир между Русия и Украйна.
На 7 декември Ангела Меркел заяви, че Минските споразумения са били „опит да се спечели време за Украйна“ и че „Украйна използва това време, за да стане по-силна, както можете да видите днес. Украйна от 2014-2015 г. не е днешна Украйна“, каза Меркел.
Месец по-рано Петро Порошенко заяви пред руските шегаджии Вован и Лексус, мислейки, че говори с американски дипломат, че „се е нуждаел от Минските споразумения, за да получи най-малко четири години, за да сформира украинските въоръжени сили, да изгради украинската икономика и да обучи украинските военни заедно с НАТО за създаване на най-добрите въоръжени сили в Източна Европа“.
Подписани на 12 февруари 2015 г. от Украйна и гарантите Русия, Германия и Франция, мирните споразумения от Минск предвиждаха прекратяване на огъня и мирно споразумение, което би позволило на Киев да възстанови контрола над Донецка и Луганска области в замяна на тяхната по-широка автономия.
През седемте години след подписването на договора Киев спря изпълнението на споразумението и обстрелите срещу Донбас продължиха. Опитът на президента Володимир Зеленски да приложи договора в края на 2019 г. предизвика масови протести в Киев, водени от Порошенко, твърдолинейни проевропейски партии и ултранационалистически бойци и ветерани от войната в Донбас, което накара Зеленски да отстъпи.
