Бойко Николов е военен анализатор и блогър. Създател е на специализирания военен сайт Bulgarian Military, който е в класацията Топ 100 на военните сайтове по света на FeedSpot с месечна читателска аудитория от 1.8 милиона души.
– Вие следите и анализирате войни от много години. Как очаквате да се развие войната в Украйна?
– В настоящия момент продължителността на войната зависи от доставките на оръжия за Украйна. Всъщност, трябва да се приема, че това не е регионален конфликт между две воюващи държави. Това е прокси глобална война, захранвана от интереси извън границите на Русия и Украйна. Реално тази война започна на 21 ноември 2013 година от площадите в Киев. Днес наблюдаваме развръзката й, утре ще търпим последствията й. Трудно се предвижда краят на подобно събитие, когато публично се отрича участието в него.
Но ще дам половин отговор – мисля, че през 2023 година войната няма да свърши.
– Как оценявате политиката на българското правителство с „тайното“ изпращане на оръжия за Украйна, както се похвалиха Кирил Петков и Асен Василев, че тайно са спасявали Украйна с наше оръжие през трети държави – САЩ, Великобритания, Полша и Румъния?
– Ако мой служител или партньор, направи нещо тайно от мен, което противоречи на общата ни договорка – късам с него. Това го казвам, за да охарактеризирам липсата на почтеност в тези действия. Аз не съм против изпращането на оръжия. По един или друг начин български оръжия в момента има в Йемен, Сирия, Палестина, Нагорни Карабах и Либия. Не можем да прекъснем процес на доставка на оръжие, следвани само от моралния си компас, било то и чрез използването на трети страни. Ние не контролираме желанията и емоциите им.
Но тук в България, ако не различаваме предателството, ще продължават да ни лъжат. Дори днес, ако се направи едно допитване до българското общество, съм сигурен, че ще надделее мнението да не се изпраща оръжие. Тогава чие решение са решили да изпълнят двамата господа? Ако е чуждо, бих ги разбрал до някаква степен. Но ако са го решили в следствие на някакъв вътрешен катарзис и емоция, закривай я тази държава с тези политици.
– Като „преден фронт“ на НАТО, както ни нарече Байдън, приемате ли за правилна политиката на България в тази криза?
Думите на Байдън също са изречени в следствие преследването на някакъв интерес и той не е българският. Байдън е просто учтив. Но в тази учтивост се крие „признателността на Белия дом“, че България се намира на стратегическа позиция спрямо руския черноморски флот и Русия като цяло. Т.е. „предния фронт“ го разбирам като подсещане, че по един или друг начин, България не е нищо друго от „курвата“ на Балканите, която, ако не се подчини на господаря си, ще бъде бита. И се превърнахме в такава благодарение на политическият ни елит, колкото и смешно да звучи твърдението, че съществува такъв.
„Преден фронт“ не е приятелско намигване, а предупреждение: „Внимавайте, защото един пакет икономически санкции може да ви фалира“.
– Две страни – членки на НАТО – Унгария и Турция, не следват западните инструкции и защитават различна позиция. И двете държави искат мирни преговори, което би трябвало да е най-логичната дипломация предвид заплахата от ескалация между ядрени сили. Защо Западът (САЩ и Европа) не искат мир?
– Трябва да уточним, Унгария и Турция следват интересите си. Аз не виждам нищо грешно, нито би трябвало да бъде изненадващо, ако следваш интересите на обществото, което ти е гласувало доверие. Нали така трябва да бъде по принцип? Думата „мир“ се превърна в мръсна дума, също като думата „неутралитет“. Ако предлагаш мир или неутралитет, значи си лош според разбирането на някои дълбоко либерални същества по света.
Но пак ще се повторя – става въпрос за интереси на чужд гръб. „Нека се избият, нали ще получим след това влияние в региона, ще строим инфраструктура, ще градим нови военни заводи“. Това са интересите на подкрепящите войната. Те не са свързани с неутралитета на Украйна. Ако бяха, тази война никога нямаше да се случи. Русия многократно е заявявала, че Украйна може да си купува каквото оръжие иска, да си кани каквито фирми да я управляват. Но има граница – Украйна да не става член на НАТО.
Много ми е интересно, ако Русия реши да изгради няколко военни бази за балистичния си междуконтинентален ядрен арсенал в Карибския басейн и Куба, как ще реагира САЩ? Още по-интересно ми е, ако САЩ в тази ситуация нападнат Куба, какво ще е оправданието на същите тези, които днес искат война? Аз знам, защото те ми показват, че нито имат принципи, нито се притесняват от това да бъдат лицемерни. Последното го ненавиждам у хората.
– Украинските и западните политици, медии и анализатори непрекъснато говорят за победа над Русия. Как обаче се побеждава ядрена държава?
– Украйна говори за победа над Русия, Русия говори за победа над Украйна. Моят съвет е: не вярвайте на медиите днес, нито на изказване на Москва и Киев. По време на война пропагандата се използва еднакво и от двете страни. Това е основен инструмент, познат и употребяван много преди днешните събития.
Ядрена държава се побеждава с ядрено противодействие. Това ме притеснява повече като отговор, отколкото който и да е друг в настоящата ситуация. Трябва да има мир на всяка цена. Някои трябва да загърбят егото си и да преглътнат евентуалната загуба. Дали Москва или Киев, ще видим, но е хубаво и двете държави да погледнат към Германия, която загуби Втората световна война и успя да се превърне в една от най-големите икономики в света. Доколкото виждам и психологически обществото е успяло да се справи. Няма срамна загуба, но има убийствен авторитаризъм и нарцисизъм.
– В България журналисти и медийни експерти като Георги Лозанов казаха, че има само една гледна точка за войната – тази на Украйна, а другата е пропаганда и не трябва да се отразява, въпреки че това нарушава основния принцип на журналиста да отразява всички гледни точки. Кой печели на медийния фронт и цензурата помогна ли на Украйна в информационната война?
– Не бих си позволил да коментирам изказването на г-н Лозанов. Всеки човек има право на свободно изразяване на мнението, на неговото отстояване. Мисля, че читателите ще открият не само иронията, но и скритото ми мнение относно коментара на г-н Лозанов.
Медиите от години, много преди тази война изобщо да се е зародила в нечий болен мозък, се използват за пране на информация, придобита по незаконен начин от хора, приели законността на придобиване и използване на информацията. Въпросът не е кой печели, а кой губи. Губим ние, че ни облъчват с пропаганда и от двете страни на войната.
Това не се прави несъзнателно, това се прави умишлено. Прост народ лесно се контролира и манипулира. Затова един съвет – мислете, задавайте въпроси, следвайте логиката. И не вярвайте, подлагайте на съмнение. Свободата и демокрацията умират в тъмнина и ако няма кой да възпламени обратно исрата, там ще си и останат.
– Ако след изборите ГЕРБ направи правителство с ПП и ДБ, за което според „Възраждане“ настояват от американското посолство, за да има стабилно правителство, което да вкара България при нужда във войната, реалистичен ли е такъв сценарий?
– Вече нищо не ме учудва, всичко е възможно и мисля че „политическият елит“ на България го е доказал през годините. Затова препращам към предишният ми отговор – задавайте въпроси и дръжте хората, за които ще гласувате, отговорни за действията им.
Рискът от война винаги съществува. Но той е в пъти по-голям, когато обществото се остави на течението на събитията. Но ако твърдението се окаже вярно, тогава отново ще ми е интересно да видя реакцията на тези, които се противопоставиха един срещу друг през последната година и половина. Говоря за ГЕРБ и ПП/ДБ. Ако се стигне до общо правителство, сигурно ще използват израза: „В името на България и общото благо, защото живеем във време на война“. Което ще е направо подло лицемерно действие на самоповярвали си и самозабравили се група хора.
– Ако си припомним как САЩ избягаха от Афганистан след толкова години „подкрепа за демокрацията“ в тази раздирана от войната страна, очаквате ли нещо подобно да се случи и с Украйна, и Европа? Могат ли САЩ да изоставят съюзниците си в Киев и в НАТО, както изоставиха хората, които им повярваха в Афганистан?
– Лично мисля, че САЩ няма да изоставят съюзниците си. САЩ ще държат войната далеч от техните брегове, защото имат полза от това. САЩ имат интерес да придърпат Украйна към тях, защото това означава индиректен достъп до граница с Русия, което означава малко или много влияние в близост до Москва.
Ако ме питате дали САЩ са способни на „подли номера“ спрямо съюзници и Украйна – разбира се. Даже ще си позволя да направя предположение: ако Русия поеме по-голям контрол върху Украйна въпреки неспиращите доставки на оръжия към Киев, САЩ ще похарчат Украйна. В момента Украйна има за какво да я обвиняваш. САЩ ще използват това в бъдеще, ако ситуацията не е благоприятна за тях и за НАТО.
Но все повече си мисля, че в момента САЩ и НАТО използват Украйна, за да печелят време, за да се превъоръжат и да достигнат желаната боеспособност. Това не е добре за бъдещето.
