Република Джибути е страната с най-голям брой чуждестранни военни бази на своя територия – единадесет. САЩ, Китай, Франция, Италия и Япония основаха свои военни бази тук. Испански и германски военни също са базирани в малката африканска държава. Русия също имаше планове за региона.
Как малката и сравнително спокойна страна привлече толкова много чуждестранни военни?
Непознатата Африка
Тази малка африканска държава, изгубена в източната част на континента, не се намира веднага на картата. Площта й е само 23 хиляди кв. км.
Джибути е бедна аграрна страна с население от около 930 хиляди души. Тя не е богата на природни ресурси. Изтласкана е в покрайнините на международния политически живот и рядко се споменава в новините.
Независимо от това, Франция притежава 4 военни съоръжения в републиката: 2 сухопътни, военноморска и военновъздушна бази. Американците построиха 2 големи бази. Тук те разположиха 20 атакуващи дрона и повече от 4 000 войници. Общо над 10 000 чуждестранни войници са командировани в Джибути.
Индия и Русия също искаха да построят базите си тук. През 2013 г. президентът Исмаил Омар обеща на Москва 5 хектара за изграждане на собствена военна инфраструктура. Това не беше достатъчно за Русия. Кремъл трябваше да получи кей и да построи собствена писта.
В противен случай, при международна политическа криза, руските войници биха били блокирани от въоръжен контингент от останалите чужди войски в Джибути. Така и стана. През 2014 г. започна кризата в Украйна. Вашингтон постави ултиматум на Джибути: „В Африка не трябва да има руснаци“.
Любопитно е, че въпреки натиска на американците, китайците успяха да установят базата си в републиката. От 2018 г. те са разположили около 2 000 войници.
Китайските и американските войски, които са само на няколко километра едни от други, сега редовно влизат в конфликти, като осветяват съперничещите си самолети с лазери, демонстрирайки сила един на друг.
Защо Джибути е толкова интересен за военните
Страната заема изключително важно географско положение. Тя се намира на западния бряг на протока Баб ел-Мандеб. Това е тесен воден канал, свързващ Червено с Арабско море. В най-тясната си точка е широк само 26 км.
Заедно със Суецкия канал протокът Баб ел-Мандеб осигурява най-краткия морски път от Азия до Европа.
Това е много важно от гледна точка на доставките на нефт и газ от Персийския залив. Оттук минават приблизително 50% от целия световен петрол и 40% от световния газ. Всички тези енергийни ресурси отиват в Европа по крайбрежието на Арабския полуостров през протока Баб ел-Мандеб и Суецкия канал.
Ако протокът изведнъж се окаже затворен, например, в резултат на войната, избухнала в региона, тогава петролните танкери ще трябва да отидат в Европа, заобикаляйки цяла Африка. Това неизменно ще доведе до увеличаване на цената и ще постави тежко бреме върху европейската икономика.
Ролята на Джибути се увеличава в контекста на настоящите енергийни и търговски войни по света – Европа и Русия, САЩ и Китай. Китай също се притеснява за безопасността на износа на произведените от него стоки. Те също отиват в Европа през този проток
И накрая, съседна Етиопия, с население от 100 милиона души, е без излаз на море, затова пристанищата на Джибути се превърнаха във важен икономически център. Всъщност именно през Джибути върви цялата етиопска търговия.
Това условие позволява на Запада да окаже натиск върху Адис Абеба, принуждавайки го да вземе „правилните“ политически решения, например в спор с Египет. И предвид факта, че Етиопия е политическият център на Африка, контролът над Джибути означава контрол над световните търговски пътища на Европа, Африка и Азия.
Островът на спокойствието
В Йемен, разположен на източния бряг на протока, доскоро имаше постоянна гражданска война между хути и сунити.
На юг от Джибути се намира размирната Сомалия – синоним на анархия и пиратство. На север е Еритрея. През 2008 г. избухна тридневна война между Еритрея и Джибути. Тук е Сомалиленд, непризната държава с население от 3,5 милиона души, чиито жители са готови да се борят за своята независимост.
На запад се намира Етиопия. Тук също имаше война между федералното правителство и провинция Тиграй. Тя приключи едва през 2022 година. Затова регионът тук отдавна е размирен и дори малка въоръжена групировка може да доведе до мащабна война и хаос.
Парадоксално е, че въпреки наличието на силни чужди армии, Джибути се превърна в остров на спокойствието. Те само охраняват протока Баб ел Мандеб. И все пак чужденците плащат добре на правителството на Джибути: местните граждани живеят около 1,5-3 пъти по-добре от съседите си и възстановяват инфраструктурата и армията си по европейски модели.
