Разследвания и новини без цензура

събота, 22 юни, 2024

разследваща журналистика и новини без цензура

|

info@obektivno.bg

Доктрината “Улфовиц”: основата на сегашната украинска криза

Причините за настоящата война между Русия и Украйна са заложени в доктрината „Улфовиц“ – ръководство за планиране на отбраната на САЩ след разпада на Съветския съюз, целящо „да определи посоката на нацията за следващия век“.

Въпреки че американската администрация прави много, за да подкопае Съветския съюз, разпадът му е до голяма степен неочакван. Втората суперсила се срива бързо, макар и не напълно – ядреният статут на Русия остава сериозна заплаха.

В края на 1991 г. и началото на 1992 г. анализаторите в Белия дом и Пентагона са изправени пред въпроса какво да правят по-нататък. Дотогава стратегическите планове на Пентагона са изградени около борбата срещу Варшавския договор. Военният блок под егидата на Кремъл е разглеждан като важно предизвикателство за американската сигурност и интереси, но него вече го няма.

Вместо това се появява Русия, активно търсеща партньорство с бившия си враг. Поне на това се надява президентът Елцин. Но Белият дом има съвсем различни планове. Томахавката на войната не може да бъде заровена.

Концепцията за контрол и влияние в целия свят става преобладаваща в американската политика от 1992 г. насам.

Ключовият документ, регулиращ новата политика на САЩ, е доктрината „Улфовиц“. Това е неофициалното име на новото „Ръководство за планиране на отбраната“, чиито автори са заместник-министърът на отбраната Пол Улфовиц и неговият помощник. В ресора на Улфовиц са въпросите, свързани с формирането на политиката за национална сигурност и отбрана.

Документът е секретен, но изтича в New York Times на 7 март 1992 г.  и предизвика публичен спор относно външната и отбранителната политика на САЩ. Документът е широко критикуван като империалистически, тъй като очертава политика на едностранчивост и превантивни военни действия за потискане на потенциални заплахи от други нации и предотвратяване на издигането на „диктатури“ до статут на суперсила.

Заради обществения и международен отзвук документът е пренаписан и официално публикуван в значително по-смекчен и дипломатичен тон на 16 април 1992 г. Русия се споменава многократно в доктрината, както и Украйна.

Едва ли може да се очаква хората, разполагащи с най-големия бюджет за отбрана в света от 325 милиарда долара, да постигнат помирителен тон с Русия. Дори и най-малкото пацифистко настроение в планирането ще предизвика отлив на пари от Пентагона, а с това и загуба на влияние.
Улфовиц и екипът му пишат в доктрината:

„Военната и политическа мисия на САЩ в периода след Студената война трябва да бъде противопоставяне на появата на враждебна суперсила в Западна Европа, Азия или бившия Съветски съюз“.

Необходимо е да се намалят всички опити за пресъздаване на подобие на Съветския съюз. Улфовиц съзира създалия се вакуум в Източна Европа и Близкия Изток, които след напускането на СССР са новата цел на Америка. От НАТО зависи да запълни вакуума, което алиансът прави само за десетилетие.

Екипът на Улфовиц демонстрира незачитане на международното право: „Не можем да позволим нашите основни интереси да зависят единствено от международни механизми, които могат да бъдат блокирани от страни, чиито позиции са много различни от нашите“.

Според доктрината „Улфовиц“ не коалицията определя мисията, а мисията определя коалицията.

Ето само няколко примера: През 1998 г. САЩ и Великобритания нападат Ирак, заобикаляйки ООН. По същия начин през 1999 г. коалицията провежда „операцията в Косово“.

„Украйна и вероятно други“

Дори след 1991 г. в САЩ се опасяват от „възраждане на властта“ на Кремъл и специално място е отделено на Украйна. Според стратезите Киев трябва да стане проводник на геостратегическите интереси на САЩ. Тези интереси са много важни, тъй като Русия все още е страна, способна да удари Америка. Китай придобива нужния военен потенциал много по-късно. Русия е определена като възраждащ се съперник на САЩ:

„Продължаваме да признаваме, че обединените въоръжени сили на държавите, които преди това бяха част от Съветския съюз, имат най-голям военен потенциал в цяла Евразия; и ние не отхвърляме рисковете за стабилността в Европа, породени от националистическите реакции в Русия или опитите за включване на новите независими републики Украйна, Беларус и вероятно други в Русия. Трябва обаче да помним, че демократичната трансформация на Русия не е необратима и че въпреки настоящите трудности Русия ще остане най-силната военна сила в Евразия и единствената сила в света, способна да унищожи САЩ“.

С течение на времето „Ръководството за планиране на отбраната“ се трансформира в политика на неоконсерватизъм. Този термин прикрива агресивната защита на американските политически и икономически интереси със сила. Америка се превръща в глобална „прахосмукачка“, привличайки нови страни към Северноатлантическия алианс и други проамерикански държави в своята сфера на влияние. Една от ключовите насоки е желанието да се американизира цяла Източна Европа и всички страни от бившия СССР.

Войната винаги е била основният инструмент за прокарване на интересите на Америка във външната политика, но именно доктрината „Улфовиц“ я издига в абсолютна цел. Достатъчно е да се изброят конфликтите, с които Белият дом е свързан, за да „посее семената на демокрацията“.

През 1992 г. започват войните в бивша Югославия, продължили до 1999 г. През 1994 г. започва американската интервенция в Хаити. Но апотеозът на доктрината „Улфовиц“ не е управлението на Джордж Х. У. Буш, а на неговия син. Именно Буш-младши започва войната в Ирак през 2003 г. По-рано, през 2001 г. започва войната в Афганистан, която приключва през 2021 г. с победата на талибаните.

От 2007 г. американците се бият в Сомалия. През 2011 г. избухва гражданската война в Либия, последвана и от войната в Сирия. НАТО започват бомбардировки срещу силите на Муамар Кадафи. САЩ се намесват и във войната в Сирия, с обяснението, че подкрепят „умерената опозиция“, а впоследствие, че се бият с ИДИЛ. Резултатът, постигнат и в Либия, и в Сирия, е всичко друго, но не и демокрация. Въпреки това Барак Обама получава Нобелова награда за мир.

Освен в тези страни американците се установяват в Нигер и Уганда. Те отдавна щяха да отидат и в Украйна, за да наложат там същата тази „демокрация“, но ядреният щит на Русия не позволява това. Нито пък дългосрочното управление на династията Ким в Северна Корея им го позволява.

Медиите описват Улфовиц като архитект на инвазията в Ирак през 2003 г. Той отрича да е оказвал влияние върху политиката в Ирак и отхвърля отговорността за войната, довела до смъртта на половин милион цивилни, сред които хиляди деца.

Ярката и противоречива кариера на Пол Улфовиц завършва позорно. През 2005 г. той напуска Пентагона, за да стане президент на Световната банка – само за да подаде оставка след две години заради скандал, включващ обвинения, че е използвал позицията си, за да облагодетелства финансово служителката на Световната банка Шаха Риза, с която е романтично свързан. Улфовиц е единственият президент на Световната банка, подал оставка заради скандал.

Още по темата: „Как да се унищожи Русия“: доклад до армията на САЩ от 2019 г., който предопредели войната 

Обективно
Обективноhttps://obektivno.bg
Обективно.БГ е независима медия за разследваща журналистика, новини без цензура и всички гледни точки.

Подкрепа за независимата журналистика

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Разследвания
Свързани публикации

2 COMMENTS

  1. Народа е СЛЯП и не вижда всичко това . Има една сентенция – “ Да е чеп да му го набиеш а то е акъл – как да му го вкараш “ !!!

  2. Волфовиц, още един евреин от множеството, намърдало се в световната(западна) политика.

    В световното(западно) банкерство по върховете пък са 90%.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here
This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.