Европейската комисия (EK) определи 19 онлайн платформи съгласно новия Закон за цифровите услуги на ЕС, които ще бъдат наказани с тежки глоби, ако насочват реклами към определени потребители, публикуват незаконно съдържание или не успеят да „се справят с разпространението на дезинформация“. В решението обаче не е дефинирано какво означава „дезинформация“ и кой ще определя коя информация е дезинформация, както и как ще се гарантира, че неудобна за ЕК информация няма да бъде маркирана като „дезинформация“, практика, която в момента се използва масово срещу неудобни истини, които трябва да бъдат цензурирани.
В съобщение във вторник комисията назова 17 „много големи онлайн платформи“ и две „много големи онлайн търсачки“, определени като тези, които достигат най-малко 45 милиона активни потребители месечно. Сред цитираните платформи са Facebook, Instagram, TikTok и Twitter, докато Google и Bing на Microsoft са двете онлайн търсачки.
Решението означава, че от август тези платформи трябва да бъдат в съответствие със Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA), широкообхватен законодателен акт, който влезе в сила през ноември.
За да се избегнат глоби до 6% от глобалния им годишен оборот, Комисията заяви, че тези платформи трябва да обозначават всички реклами като такива и да избягват насочването на реклами към потребителите въз основа на „чувствителни данни“ като етническа принадлежност, сексуалност или политическа ориентация.
Насочването на реклами към деца вече няма да бъде разрешено и платформите ще трябва да „препроектират системите си, за да гарантират високо ниво на поверителност, сигурност и безопасност на непълнолетните“, заяви комисията.
Що се отнася до модерирането на съдържанието, от платформите ще се изисква да ограничават „разпространението на незаконно съдържание“ и „да се справят с разпространението на дезинформация“. Текстът на закона споменава думата „дезинформация“ 13 пъти, без да я дефинира. Активистите за свобода на словото твърдят, че терминът често се използва от правителствата, за да заглушат фактически коректните, но политически неудобни истини.
Комисията също така предупреди, че платформите и търсачките ще трябва да се справят с „негативните ефекти върху свободата на изразяване“, изискване, което обаче може да се сблъска с искането за справяне с „дезинформацията“.
Докато Законът за цифровите услуги се подготвяше миналата година, представители на ЕС посочиха Twitter като компания, която ще бъде принудена да спазва нейните изисквания. Веднага след като милиардерът Илон Мъск купи платформата и отмени рестриктивните й политики, комисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон заяви, че „в Европа птицата ще лети по нашите европейски правила“.
In Europe, the bird will fly by our 🇪🇺 rules.#DSA https://t.co/95W3qzYsal
— Thierry Breton (@ThierryBreton) October 28, 2022
Два месеца по-късно еврокомисарят по ценностите и прозрачността Вера Юрова предупреди, че Twitter ще бъде изправен пред „санкции“, ако наруши новия закон. Юрова посочи забраната на Мъск за няколко видни журналисти – които споделиха информация за местонахождението му – като потенциални нарушения на въпросния закон.
