От февруари 2021 г. Европейският парламент настоява сайтът „Миротворец“, в който има списъци с хора нарочени за „врагове“ на Украйна с подтекст да бъдат ликвидирани, да бъде закрит, коментира пред БНР евродепутатът Елена Йончева, която също е включена в списъка с врагове на Украйна.
На сайта „Миротверец“ фигурират имената и на други българи: журналиста Диляна Гайтанджиева, проф. Иво Христов, доц. Валентин Вацев, зам.-председателят на парламента Кристиян Вигенин, Велиана Христова, член на УС на СБЖ, Велислава Дърева.
Съюзът на българските журналисти (СБЖ) вчера призова правителството и компетентните органи да вземат мерки ида защитят българските граждани, включени в списъка за ликвидиране на „Миротворец“. Той стана известен по този начин в западните медии, тъй като след убийството на някой от лицата в списъка на снимката му се поставя надпис „ликвидиран“.
Искането на Европарламента Украйна да закрие сайта „Миротворец“ е записано в резолюция по повод споразумението за асоцииране между Киев и Брюксел, приета на 11 февруари 2021 г. В т. 73 от нея се казва, че Европейският парламент „изразява съжаление във връзка с факта, че политическият климат в страната се е влошил, като сплашването, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и политическият натиск се използват често за политически цели; настоятелно призовава властите да осъдят категорично и да забранят операциите на екстремистки и стимулиращи омраза групи и уебсайтове, например „Миротворец“, които подклаждат напрежението в обществото и злоупотребяват с личните данни на стотици хора, включително журналисти, политици и членове на малцинствени групи“. Това напомни евродепутатът Елена Йончева, която е част от списъка на сайта от 2018 г.
В сайта има имена на известни журналисти, активисти, политици. Част от тях вече са убити – журналистът Олес Бузина и бившият украински депутат Олег Калашников, например. Върху снимката на журналистката Даря Дугина е поставен по диагонал червен надпис „Ликвидирана“. През 2019 г. само за един ден в списъка на враговете е и името на Олена Зеленска, съпруга на Володимир Зеленски, по това време кандидат за президент на Украйна. То е изтрито веднага след обясненията на Зеленска, че през 2014 г. по погрешка е споделила във фейсбук позиция на проруски пропагандисти, защото тогава не знаела как да го направи така, че да изрази възмущение.
Това не е първото включване на Елена Йончева в черен списък от страна на Украйна. През 2015 г. заради документалните филми, които тя засне както в Киев – за Майдана, така и за ситуацията в Източна Украйна – в Одеса и в Славянск, с указ на президента Петро Порошенко й беше забранено да посещава страната, защото представлява заплаха за националната сигурност и суверенитета на страната.
Списъкът, в който имаше и повече от 40 журналисти от над 20 държави, сред които репортери от ВВС, El Pais, Die Zeist, които отразяваха събитията не само в Киев, но и в Източна Украйна, предизвика възмущение в международната общност и сред западните партньори на Украйна.
Свои протести изпратиха освен BBC, така и международни медийни организации като Комитета за защита на журналистите, базиран в Ню Йорк. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също реагира. С остра позиция излезе и Йоханес Хан, тогава еврокомисар за политиката за съседство и преговорите за разширяването на ЕС. Това принуди Киев да премахне санкциите за някои от представителите на големите медии. Елена Йончева беше заличена от списъка през 2016 г. заедно с още 29 журналисти.
