През 2019 г. федералните лабораторни регулатори наредиха на водещата американска военна биолаборатория във Форт Детрик – Институт за медицински изследвания на армията на САЩ по инфекциозни болести, да спре работа с опасни патогени като Ебола и антракс, които могат да представляват сериозна заплаха за общественото здраве и безопасност.
Служители на армията увериха обществеността, че няма заплаха за безопасността и посочиха, че никакви патогени не са изтекли извън лабораторията. Но в нова книга, публикувана на 25 април, разследващият журналист Алисън Йънг –„Хазартът на Пандора: Лабораторни течове, пандемии и свят в риск“, разкрива, че е имало повтарящи се и потресаващи нарушения на безопасността във Форт Детрик, Мериленд, които са предшествали временното затваряне на лабораторията през 2019 г.
Нестерилизирани лабораторни отпадъчни води от Института за медицински изследвания на инфекциозните болести на армията на САЩ във Форт Детрик, Мериленд, са били изхвърляни в ръждясал 50 000-галонов открит резервоар за съхранение.
На 25 май 2018 г., резервоарът, съдържащ отпадъци от лаборатории във Форт Детрик, работещи с Ебола, антракс и други смъртоносни патогени, е бил под свръхналягане, изтласквайки течността през вентилационна тръба.
Приблизително 2 000-3 000 галона са се излели върху тревна площ в близост до открита канализация за дъждовни води, свързана с публичната канализация на Фредерик, Мериленд, град с около 80 000 жители.
Отпадъците са се изливали в продължение на цели три часа, като записите от охранителните камери показват, че никой от работниците на биолабораторияа очевидно не е забелязал, че резервоарът е спукал тръба. Това се е случило, въпреки че съоръжението е подложено на контрол от федералните регулаторни органи след катастрофални наводнения и ескалираща поредица от проблеми с безопасността, които са продължавали повече от седмица.
Преди външният резервоар да се повреди, вече е имало пробиви в други резервоари за съхранение на лабораторни отпадъци в стерилизационната инсталация.
На 17 май 2018 г., в резултат на опустошителните бури, работниците във Форт Детрик са открили, че мазето на завода се пълни с вода, която ще достигне 4 до 5 фута дълбочина. Част от водата е дъждовна, проникваща отвън. Но голямо количество е течност от отдавна развалящите се резервоари на мазето, които съдържат хиляди галони нестерилизирана лабораторна отпадъчна вода.
Тъй като помпите на мазето изпомпват наводнените резервоари, притокът е изхвърлил лабораторните отпадъци през пукнатини по горната част на резервоарите, изпращайки ги обратно към пода.
Инсталацията за парна стерилизация, наричана „SSP“, е построена през 1953 г. Тя е проектирана по същество да готви отпадъчните води, които се вливат в нея от биологичните лаборатории на Форт Детрик, като гарантира, че всички смъртоносни патогени са убити, преди водата да бъде освободена в река Монокаси.
Протоколите за безопасност на USAMRIID изискват двуетапен процес на унищожаване на лабораторните отпадъчни води. Преди да бъдат изпратени в специалната лабораторна канализационна система на Форт Детрик за термична обработка в завода, лабораторните работници трябва предварително да обработят потенциално инфекциозните течности с белина или други химикали.
Но химическата дезинфекция може да бъде трудна. За да бъде ефективна, се изисква работниците да използват правилния вид дезинфектант в правилната концентрация и, което е най-важно, да гарантират, че дезинфектантът остава в контакт с микробите достатъчно дълго, за да ги убие. Всички останали живи организми могат да се размножават.
Служителите на Форт Детрик са били наясно от известно време, че върховете на остарелите резервоари за съхранение в мазето са имали множество течове, причинени през годините от хлорни газове, натрупващи се на повърхността на отпадъчните води, според доклад от държавно разследване на инцидента.
Това е бил толкова голям проблем, че служителите е трябвало да следят резервоарите никога не се пълнят напълно, в противен случай потенциално заразната вода ще се разлее навън.
Решението е било да се опитат да ограничат количеството отпадъци във всеки сутеренен резервоар до около половината от капацитета. Но наводнението през май 2018 г. е направило това невъзможно, тъй като помпите са изпращали много вода в системата за стерилизация.
Лабораторните инспектори от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) не са дали обяснение как са пропуснати проблемите, но след инцидента вече е създадена нова политика и работна група за надзор на системите за обеззаразяване на отпадъчни води в лабораториите.
Остава важен въпрос: какво е имало в лабораторните отпадъчни води, които са се разляли от резервоара?
Ако жизнеспособни организми като антраксните бактерии се излеят в публичната канализация, последствията е можело да бъдат катастрофални за биолабораторията на армията на САЩ във Форт Детрик, както и за регулаторите на CDC, които са им позволили да продължат да работят въпреки проблемите със стерилизационна инсталация.
Рискът хората или животните да се заразят вероятно е бил нисък, като всички организми вероятно са били намалени под инфекциозните нива, тъй като отпадъците са се разредили от наводненията.
Представители на лабораторията предложиха само общи уверения, че техните тестове не са открили никакви патогени. Но не публикуваха докладите от тестовете.
В седмиците преди резервоарът да започне да изхвърля отпадъчни води, биолабораторията е експериментирала с 16 патогени и служители на лабораторията казаха, че са тествали бетонната подложка и земята в близост до резервоарите и не са открили нито един от тях. Бактерията, причиняваща антракс, поражда най-голямо безпокойство поради способността й да се задържи в околната среда дълго време.
Други организми, които вероятно са били в отпадъчните води, са вирусът на Ебола, вирусът, причиняващ треската Ласа, вирусът на Хунин, вирусът на Марбург, вирусът на венецуелския енцефалит по конете, вирусът на източния енцефалит по конете, вирусът на кримско-конгоанската хеморагична треска, вирусът на Нипа, Burkholderia pseudomallei, Burkholderia mallei, Francisella tularensis, вирусът на западния енцефалит по конете, вирусът Добрава-Белград, вирусът Сеул и вирусът Чикунгуня.
След месеци на искания за достъп до информация биолабораторията признава, че тестовете за това дали има „избягали“ патогени са включвали само пет проби от тампони, събрани от „различни места“ в завода.
Документи, получени съгласно Закона за достъп до информация, разкриват, че тези тестове не са извършени в реални условия. Вместо това армията признава, че те са били извършени в празни лаборатории, където не е извършвана никаква работа и не е имало животни.
