Парадът в Русия по повод победата във Втората световна война премина по по-различен начин тази година. Над Червения площад липсваха изтребители и бомбардировачи. Въпреки това пред Кремъл не липсваха внушителни оръжия.
Механизираната колона бе водена от легендарния танк „Победа” Т-34-85. Руската армия показа бронетехника „Тигър-М”, БТР-82А, БМП „Бумеранг”, оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер-М”, пускови установки на зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф” и мобилни наземни ракетни комплекси „Ярс”. За първи път в парада участваха най-новите бронирани машини Спартак и 3-СТС Ахмат.
Междуконтинентални балистични ракети „Ярс“
По Червения площад преминаха най-новите междуконтинентални балистични ракети на Русия.
Ракетата „Ярс“ има дължина от 17,8 метра и ширина от 1,86 метра. Стартовата маса е 46 тона, а масата на полезния товар е 1250 килограма. Двигателите на „Ярс“ работят с твърдо гориво, като обхватът на ракетата е поне 11 000 километра.
Според данни от отворени източници тристепенната ракета е оборудвана с четири разделящи се ядрени бойни глави с индивидуално насочване с мощност до 500 килотона всяка.
Ракетата на мобилния комплекс има система за преизчисляване на полетната задача, която позволява пускът ѝ да бъде извършен от всяка точка на маршрута на бойно патрулиране.
Мобилните ракети „Ярс“ стоят в основата на ядрената триада на Русия.
Ракетен комплекс „Искандер-М“
Искандер-М е квазибалистична ракета, която също може да има ядрена бойна глава. Русия ползва оръжието в конвенционален вид за нанасяне на атаки срещу Украйна.
Бойната глава има стелт способности и може да коригира траекторията си.
Конвенционалната версия може да е с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Ядрената е снабдена с тактически боен заряд с мощност от 10 до 50 килотона.
Според военните експерти ракетата реалното не напуска атмосферата, което също прави откриването ѝ по-трудно. За задвижването отговаря твърдогоривен химически двигател.
От 2016 година Искандер-М е разположен в Калининградска област – руски анклав, граничещ с Полша и Литва. Максималният обсег е 500 километра.
Система за противовъздушна отбрана С-400
Най-продаваната и способна руска противовъздушна система към този момент е С-400 „Триумф“. Именно нея наскоро закупи и втората най-силна армия в НАТО – Турция.
Обсегът на ракетите на С-400 е между 40 и 400 километра, а максималната височина, на която могат да достигнат далекобойните версии е 185 километра – по същество те са насочени за борба с балистични ракети и сателити.
Понякога комплексът се състои от повече от две машини, защото различните цели изискват различни радари. Съществува и такъв, можещ да „вижда“ стелт самолетите в радиус от 150 км. Руснаците твърдят, че системата гарантирано може да свали „невидимите“ B-2, F-22 и F-35, както и крилата ракета Tomahawk.
Други особености на С-400 е, че системата може да изстрелва по две ракети към една мишена, както и да следи до 80 цели едновременно (36 в по-старите версии).
Задвижването на ракетоносеца, от който излитат ракетите се осъществява от 10-литров V12 дизелов агрегат с 400 к.с. Задвижването е на всички колела, а пътният просвет е почти 500 милиметра – това гарантира, че ПВО-системата може да се разположи на труднодостъпни и неочаквани места.
