Една година след началото на войната в Украйна руснаците не са постигнали военна победа, но и Западът не е постигнал целите си на икономическия фронт. Когато Русия влезе в Украйна, САЩ и европейските им съюзници обещаха да наложат осакатяващи санкции, които ще поставят Русия на колене и ще я принудят да се оттегли.
Западните санкции целяха да издигнат нова Желязна завеса, разделяйки изолирана, победена, банкрутирала Русия от обединения, триумфиращ и проспериращ Запад. Русия не само устоя на икономическата атака, но санкциите удариха самите страни, които ги наложиха.
Западните санкции срещу Русия намалиха световните доставки на петрол и природен газ, но също така повишиха цените. Така че Русия се възползва от по-високите цени, дори когато обемът на износа й намаля. Международният валутен фонд (МВФ) съобщава, че икономиката на Русия се е свила само с 2,2% през 2022 г. в сравнение със свиването от 8,5%, което прогнозираше. МВФ дори направи прогноза, че руската икономика всъщност ще нарасне с 0,3% през 2023 г.
От друга страна, икономиката на Украйна се е свила с повече от 35%, въпреки 46-те милиарда долара икономическа помощ от щедрите американски данъкоплатци, в допълнение към 67-те милиарда долара военна помощ.
Европейските икономики също понасят удар. След като нарасна с 3,5% през 2022 г., икономиката на еврозоната се очаква да стагнира и да нарасне само с 0,7% през 2023 г., докато британската икономика се очаква да се свие с 0,6%. Икономиката на Германия беше по-зависима от вноса на руска енергия, отколкото други големи европейски страни, така че след като нарасна с оскъдните 1,9% през 2022 г., се очаква да има незначителен ръст от 0,1% през 2023 г. Германската индустрия ще плаща около 40% повече за енергия през 2023 г., отколкото през 2021 г.
Съединените щати са по-малко пряко засегнати от Европа, но растежът им се сви от 5,9% през 2021 г. до 2% през 2022 г. и се очаква да продължи да се свива до 1,4% през 2023 г. и 1% през 2024 г.
Междувременно Индия, която остана неутрална, докато купува петрол от Русия на намалена цена, се очаква да запази темпа си на растеж през 2022 г. от над 6% годишно през 2023 и 2024 г.
Китай също се възползва от закупуването на руски петрол с отстъпка и от общото увеличение на търговията с Русия от 30% през 2022 г. Очаква се китайската икономика да нарасне с 5% тази година.
Други производители на нефт и газ пожънаха неочаквани печалби от последиците от санкциите. БВП на Саудитска Арабия нарасна с 8,7%, най-големият ръст от всички големи икономики. Западните петролни компании депозираха 200 милиарда долара печалба: ExxonMobil реализира печалба от 56 милиарда долара, рекорд за всички времена за петролна компания, докато Shell реализира 40 милиарда долара печалба, а Chevron и Total спечелиха по 36 милиарда долара. BP направи „само“ 28 млрд. долара, тъй като затвори операциите си в Русия, но все пак удвои печалбите си за 2021 г.
Що се отнася до природния газ, американските доставчици на втечнен природен газ като Cheniere и компании като Total, които разпределят газа в Европа, заменят доставките на руски природен газ в Европа с газ от САЩ, на около четири пъти повече от цените, които плащат американските клиенти, и с ужасните климатични въздействия на фракинга. Меката зима в Европа и огромните 850 милиарда долара европейски държавни субсидии за домакинствата и компаниите върнаха цените на енергията на дребно до нивата от 2021 г., но само след като те скочиха пет пъти по-високо през лятото на 2022 г.
Докато войната възстанови подчинението на Европа на хегемонията на САЩ в краткосрочен план, тези реални въздействия на войната могат да имат съвсем различни резултати в дългосрочен план. Френският президент Еманюел Макрон отбеляза: „В днешния геополитически контекст сред страните, които подкрепят Украйна, на газовия пазар се създават две категории: тези, които плащат скъпо, и тези, които продават на много високи цени… САЩ са производител на евтин газ, който продават на висока цена… Не мисля, че това е приятелско отношение“.
Още по-недружелюбен акт беше саботажът на подводните газопроводи „Северен поток“, които докарваха руски газ в Германия. Сиймур Хърш съобщи, че тръбопроводите са взривени от САЩ с помощта на Норвегия – двете страни, които изместиха Русия като двата най-големи доставчика на природен газ в Европа. В съчетание с високата цена на американския фракинг газ това подхрани гнева сред европейската общественост.
Другите големи печеливши от войната в Украйна, разбира се, ще бъдат производителите на оръжия, доминирани в световен мащаб от американската „голяма петорка“: Lockheed Martin, Boeing, Northrop Grumman, Raytheon и General Dynamics. Повечето от оръжията, изпратени досега в Украйна, идват от съществуващи запаси в САЩ и страните от НАТО. Разрешението за изграждане на още по-големи нови запаси премина през Конгреса през декември, но получените договори все още не са се появили в данните за продажбите на оръжейните фирми или отчетите за печалбата.
Поправката на Рийд-Инхоф в Закона за националната отбрана за 2023 г. разреши „военновременни“ многогодишни договори без оферти за „попълване“ на запаси от оръжия, изпратени в Украйна, но количествата оръжия, които трябва да бъдат закупени, надвишават количествата, изпратени в Украйна, с до 500 към 1. Бившият служител на Департамента по отбрана Марк Канчиан коментира: „Тези количества не заместват това, което дадохме (на Украйна). Те изграждат запаси за голяма сухопътна война (с Русия) в бъдеще“.
Тъй като оръжията едва сега започнаха да се произвеждат, за да запълнят тези запаси, мащабът на военните печалби, очаквани от оръжейната индустрия, засега се отразява най-добре в увеличението на цените на акциите им през 2022 г.: Lockheed Martin – с 37% нагоре; Northrop Grumman – с 41%; Raytheon – със 17%; и General Dynamics с ръст от 19%.
Докато няколко страни и компании се възползваха от войната, други държави, намиращи се далече от зоната на конфликта, се олюляват от икономическите последици. Русия и Украйна са критични доставчици на пшеница, царевица, олио за готвене и торове за голяма част от света. Войната и санкциите предизвикаха недостиг на всички тези стоки, както и на горива за транспортирането им, което тласна световните цени на храните до най-високите им нива.
Затова другите големи губещи в тази война са хората в Глобалния юг, които зависят от вноса на храни и торове от Русия и Украйна, за да изхранват семействата си. Египет и Турция са най-големите вносители на руска и украинска пшеница, докато дузина други силно уязвими страни зависят почти изцяло от Русия и Украйна за доставките си на пшеница – от Бангладеш, Пакистан и Лаос до Бенин, Руанда и Сомалия. Петнадесет африканските страни са внесли повече от половината си доставки на пшеница от Русия и Украйна през 2020 г.
Инициативата за зърно в Черно море, с посредничеството на ООН и Турция, облекчи продоволствената криза за някои страни, но споразумението остава несигурно. То трябва да бъде подновено от Съвета за сигурност на ООН преди изтичането му на 18 март 2023 г., но западните санкции все още блокират износа на руски торове. Ръководителят на хуманитарната служба на ООН Мартин Грифитс заяви пред АФП на 15 февруари, че освобождаването на руския износ на торове е „най-важен приоритет“.
Година след началото на конфликта в Украйна икономическите печеливши от тази война са: Саудитска Арабия; ExxonMobil и нейните колеги петролни гиганти; както и оръжейните производители Локхийд Мартин и Нортроп Груман.
Губещите са загиналите от двете страни на фронтовата линия, всички войници, които са загубили живота си и семействата, които са загубили близките си. Но и в губещата колона са работещите и бедните хора навсякъде, особено в страните от Глобалния юг, които са най-зависими от вносни храни и енергия. Ето защо, тъй като войната навлиза във втората си година, има нарастващ глобален протест за намеране на решение на конфликта. Думите на президента на Бразилия Лула отразяват нарастващите настроения. Когато беше притиснат от президента Байдън да изпрати оръжие в Украйна, той каза: „Не искам да се присъединявам към тази война, искам да я прекратя“.
Още по темата: САЩ ударно внасят руски петрол през Индия, заобикаляйки собствените си санкции