Разследвания и новини без цензура

неделя, 19 май, 2024

разследваща журналистика и новини без цензура

|

info@obektivno.bg

Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране с 24 000 тона шлака годишно

Кораборемонтнният завод „Одесос“ във Варна всяка вечер бластира корпусите на корабите, покрити с противообрастваща боя, която е силно токсична. Огромни облаци прах се носят във въздуха, като освен във въздуха всички отпадъци от плаващите докове се отмиват в морето. Това е многогодишна практика, показа разследване на Обективно.БГ.

Екоинспекторите многократно посочват бластирането с метална шлака от кораборемонтинте заводи в града като източник на замърсяване в доклади, с които Обективно.БГ разполага. Въпреки това нито община Варна, нито държавата са взели мерки през годините. Нещо повече, това замърсяване е напълно „законно“, тъй като отговорните институции са го разрешили.

Директорът на РИОСВ-Варна Ерджан Себайтин коментира, че кораборемонтният завод „Одесос“ има разрешително за бластиране. Обективно.БГ изпрати два пъти сигнал с въпроси до него за проверките, които са извършвани от РИОСВ за замърсяване, но до момента на публикуване на тази статия отговор не последва.

Ето какво казват докладите на община Варна, които Ерджан Себайтин не коментира:

Програма за опазване на околната среда на Варна (2019-2023 г.):

В Южна промишлена зона на Варна е характерно замърсяване от т.нар. „бластиране”. Тук се намират: Пристанище Варна ЕАД – терминал Изток, КРЗ „Одесос” АД, „Булярд – Корабостроителна Индустрия” ЕАД.

Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране

 

Съществена част от замърсяването с неорганизирани емисии от технологични процеси е с прах, емитиран при операцията бластиране – почистване на метални повърхности от стари бои, окалина, ръжда, и др. замърсявания с помощта на струя абразивен материал (най-често метална шлака). Тази операция се ползва широко в корабостроенето и кораборемонта, където на бластиране се подлагат корпусите на корабите за ремонт, ламарините за изработка на нови кораби, както и редица корабни елементи, детайли и съоръжения.

Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето

Бластиране вечер на кораб от кораборемонтния завод „Одесос“ във Варна, снимка: obektivno.bg

Операцията се извършва на открито – на площадки, на кейове, в доковите камери или в трюмовете на корабите. Запрашаване на въздуха се получава и по време на товарно-разтоварните работи при доставката на абразива, след бластирането – при предаването му за по-нататъшно оползотворяване, а също и в местата на складиране на нов или използван абразивен материал.

На територията на Община Варна местата на прилагане на технологията на бластиране са съсредоточени главно в Южната промишлена зона – на територията на „Булярд корабостроителна индустрия“ АД, „Корабно машиностроене“ АД и КРЗ „Одесос“ АД.

Характерни за емисиите от бластиране са малката височина на емитиране и ниската температура на отделяните потоци. Това води до слаба дисперсия и високи концентрации на замърсителите в близост до източника.

Моделна оценка на замърсяването и актуализация на програмата за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на община Варнадоклад до Общинския съвет на Варна 2018-2021 (доклад по оперативна програма „Околна среда“ на ЕС):

Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране с 24 000 тона шлака годишно

Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране с 24 000 тона шлака годишно

Количеството използвана шлака за бластиране е значително – общо 23 966 тона годишно, от които на кораборемонтния завод „Одесос“ се падат 11 150 тона годишно.

Кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране с 24 000 тона шлака годишно

Общото количество на годишно замърсяване с фини прахови частици е 88,84 тона, 34,79 тона от които се падат на кораборемонтния завод „Одесос“.

Основната характеристика, която определя утаяването на частиците, е техния размер.

Прилагайки закона на Розин-Рамлер може да се оцени, че финият респираторен прах с размери под 10 µm е около 0,68 % по маса от общото количество прах емитиран при бластирането (Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Варна с период на действие 2009 – 2014 г.). При изразходваните годишни количества шлака това са средно около 102 t/y ФПЧ10 (102 тона годишно фини прахови частици, цифрата 10 определя размера им – под 10 микрона).

Шлаковите частици с размери под 90 µm, които по маса са около 9%, имат скорост на утаяване в диапазона от 0,001 m/s до 0,1 m/s. Като се има предвид казаното по-горе, за разсейваното количество неорганизирани прахови емисии от процеса на бластиране извън преките места на извършването му, общото разсеяно количество неорганизирани прахови емисии се оценява средно на 1350 тона годишно.

Преобладаващата част от по-едрите частици прах се утаяват в рамките на работната среда. Фините фракции на практика се утаяват бавно и остават да витаят в атмосферния въздух и се разсейват на големи разстояния.

В процеса на утаяване праховите частици формират приземна концентрация на прах, която основно зависи от отстоянието от източника на бластиране.

Обикновено на една работна площадка се ползват до 16 източници на бластиране, а средно – 3-4 броя. Експериментални изследвания (Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Варна с период на действие 2009 – 2014 г.), извършени при работа на един източник показват значително замърсяване на атмосферния въздух в зоната на бластирането. В 15-метровата зона от работното място на бластьорите концентрацията на прах превишава в пъти допустимите нива за работна среда.

Пак по данни от същите измервания, концентрациите на ФПЧ10 (фини прахови частичци с размер под 10 микрона) на разстояние 100-300 m от един източник са средно 40 µg/m3, т.е 80 % от средноденонощната и 100% от средногодишната норма за опазване на човешкото здраве, в сила от 01.01.2009 г.

Диляна Гайтанджиева
Диляна Гайтанджиеваhttps://obektivno.bg
Диляна Гайтанджиева е разследващ журналист и създател на Обективно.БГ. Работила е като военен кореспондент в Сирия, Либия и Газа. Докато отразява войната в Сирия, документира военни престъпления и публикува документи за 350 дипломатически полети с оръжие, което достига до терористични организации в Сирия и Йемен.

Подкрепа за независимата журналистика

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Разследвания
Свързани публикации

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here
This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.