Израелското разузнаване Мосад е насърчавало служителите си и широката общественост да участват в масови протести срещу плана за съдебна реформа, предложен от премиера Бенямин Нетаняху, разкриха изтеклите преди дни документи от Пентагона, цитирани от New York Times и Washington Post.
Оценката е включена във вътрешно писмо на централното разузнаване от 1 март, намерена сред партида документи от Министерството на отбраната на САЩ, които се появиха онлайн и бяха веднага коментирани и анализирани от всички световни медии. Първи съобщи за теча на секретна информация в интернет американскaта медия New York Times.
В „началото до средата на февруари“ висшите командири на израелската служба за външно разузнаване „са насърчавали служители на Мосад и израелски граждани да протестират срещу предложените от новото израелско правителство съдебни реформи, включително няколко категорични призива за действие, които порицават израелското правителство“, се казва в оценката, цитирана от медиите. Вътрешното писмо не съдържа имената на ръководители в Мосад, за които се твърди, че са направили тези призиви, нито други подробности.
От офиса на премиера на Израел Бенямин Нетаняху публикуваха изявление от името на Мосад, отхвърляйки твърденията и заклеймявайки оценката като „лъжлива и без каквато и да е основа“.
„Мосад и неговият служещ висш персонал изобщо не са ангажирани с въпроса за демонстрациите и са посветени на ценностите на службата за държавата, които ръководят Мосад от основаването му“, се казва в изявлението.
В статията си New York Times твърди, позовавайки се на неназован служител на отбраната, че шефът на Мосад Дейвид Барнеа е позволил на някои от младшите служители на агенцията да участват в протести, но само в неофициално качество.
Миналия месец няколкостотин бивши служители на Мосад, включително петима от бившите й началници, също подписаха изявление, осъждащо съдебната реформа.
Стотици хиляди хора излязоха на улицата в Израел през последния месец, след като Нетаняху предложи законови промени, които ще позволят на парламента да отмени решенията на Върховния съд с обикновено мнозинство, да предостави на правителството повече правомощия при назначаването на съдии и да ограничи възможността на висшия съд да преразгледа законодателството, което смята за „неразумно“.
В края на март премиерът уволни министъра на отбраната Йоав Галант за публично оспорване на реформата, но след последвалата вълна от недоволство го върна на поста. Галант предупреди, че разривът, който причинява в обществото, засяга Израелските отбранителни сили (IDF) и се превръща в „ясна, непосредствена и осезаема опасност за сигурността на държавата“.
Няколко дни по-късно Нетаняху се поддаде на натиска и отложи реформата, като заяви, че ще са необходими няколко седмици, за да се договорят промени с опозицията.
Още по темата:
