Втората половина на XX век е белязана от ожесточено съперничество между СССР и САЩ за господство в космоса. Не става въпрос обаче само за първото изстрелване на спътник или прелитане около Земята. И съветските, и американските военни сериозно са се замисляли да бомбардират Луната с термоядрен заряд.
Защо САЩ и СССР са се прицелили в спътника на Земята и какво е прекратило и двата проекта?
Междузвездни войни
Американският проект А-119 стана известен едва през 2000 г. след разсекретяването на архивни документи. Според бившия шеф на НАСА Леонард Райфел от 1958 до 1962 г. САЩ сериозно са обмисляли да бомбардират Луната.
По това време ядрените оръжия вече се тестват в различни природни среди – от подводни дълбочини до височините на стратосферата. Доставката на атомната бомба на лунната повърхност обаче остава предизвикателство.
В същото време се е изисквало експлозията да бъде забележима в цялото северно полукълбо на планетата. Предполагало се е, че демонстрацията на сила ще върне първенството на Америка в космическата надпревара и ще осигури прилив на патриотизъм в страната.
Според проект А-119 ударът е трябвало да се случи по линията на светлинното разделяне на Луната – границата, разделяща тъмната и светлата страна на спътника. Така прахът, вдигнат във въздуха, ще падне под лъчите на Слънцето и ще стане видим от Земята.
Американската армия отхвърлила идеята за доставяне на термоядрен заряд в космоса. Той е твърде тежък. Няма ракети-носители, способни да вдигнат такъв товар.
Вместо това бомбата W25 с 2 килотона тротилов еквивалент е трябвало да достигне Луната. За сравнение, мощността на бомбите, пуснати от САЩ над Япония, варират от 13 до 18 килотона тротил.
Идеята е строго секретна. Правителството се е опасявало, че ако населението научи за плановете на Вашингтон, десетки хиляди демонстранти ще излязат на улицата с искане програмата да бъде прекратена.
Затова в същото време американските медии са лансирали фалшиви новини за планове за ядрена бомбардировка на Луната от СССР: Кремъл е възнамерявал да взриви термоядрена бомба по време на лунно затъмнение, за да отбележи годишнината от Октомврийската революция. Общественото възмущение е било огромно.
Съветският отговор
СССР също са имали планове да ударят Луната. Съветският проект е с кодовото име „Е-3“. Това е поредица от няколко проекта: Е-1 означава достигане до повърхността на Луната, Е-2 – изпращане на сонда до сенчестата страна на небесно тяло и фотографирането му, Е-3 – ядрена бомбардировка.
Съветските учени се надявали да проучат състава на лунната почва от получения облак прах, който може да бъде анализиран от наземни телескопи. Идеята е предложена от Сергей Корольов и Мстислав Келдиш през 1958 г.
Първоначално съветските учени просто са искали да разбият космически кораб на лунната повърхност. Въпреки това Яков Зелдович, съветски физик и един от създателите на атомната бомба, казва: последиците от катастрофата на малък кораб на Луната ще бъдат незабележими, дори ако той е пълен с експлозиви. Така съветските физици стигнали до идеята за ядрен удар.
Не е известно дали те са разказали този план на партийното ръководство и армията и са щели да им отпуснат атомна бойна глава. Но предвид амбициите да „догонят и изпреварят Америка“, може да се предположи, че съветските власти са възприели тази идея съвсем реалистично.
Нито един от проектите не е реализиран
Основният фактор, който е сложил край и на двата проекта, е била вероятността за неуспешно изстрелване на ракетата-носител. Такива бедствия през XX век се случваха често. В най-добрия случай ракетата може да падне и да експлодира на собствената им територия. В най-лошия случай – някъде на територията на съперничеща държава и да провокира Трета световна война.
