Разследвания и новини без цензура

петък, 14 юни, 2024

разследваща журналистика и новини без цензура

|

info@obektivno.bg

Проф. Джефри Сакс: Външната политика на САЩ е измама, изградена върху корупция

Анализ на проф. Джефри Сакс, CommonDreams.org

На пръв поглед външната политика на САЩ изглежда напълно ирационална. САЩ влизат от една катастрофална война в друга – Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Украйна и Газа.

През последните дни САЩ стоят изолирани в световен мащаб в подкрепата си за геноцидните действия на Израел срещу палестинците, гласувайки срещу резолюция на Общото събрание на ООН за прекратяване на огъня в Газа, подкрепена от 153 държави с 89% от световното население и отхвърлена само от САЩ и  още 9 държави с по-малко от 1% от световното население.

През последните 20 години всяка голяма външнополитическа цел на САЩ се провали. Талибаните се върнаха на власт след 20 години американска окупация на Афганистан. След Саддам Ирак стана зависим от Иран. Сирийският президент Башар Асад остана на власт въпреки усилията на ЦРУ да го свали. Либия изпадна в продължителна гражданска война, след като ръководена от САЩ мисия на НАТО свали Муамар Кадафи. Украйна претърпя поражения на бойното поле от Русия през 2023 г., след като САЩ тайно провалиха мирното споразумение между Русия и Украйна през 2022 г.

Въпреки тези забележителни и скъпи провали, едни и същи играчи остават начело на външната политика на САЩ в продължение на десетилетия, включително Джо Байдън, Виктория Нюланд, Джейк Съливан, Чък Шумър, Мич Макконъл и Хилари Клинтън.

Кой разрешава това?

Пъзелът се нарежда, като се признае, че американската външна политика изобщо не е свързана с интересите на американския народ. Става дума за интересите на вътрешните хора във Вашингтон, тъй като те преследват дарения за кампании и доходоносни работни места за себе си, персонала си и членовете на семейството си. Накратко, външната политика на САЩ е „хакната“ от „големите пари“.

В резултат на това американският народ губи много. Неуспешните войни от 2000 г. насам са стрували около 5 трилиона долара преки разходи, или около 40 000 долара на американско домакинство. Още около 2 трилиона долара ще бъдат похарчени през следващите десетилетия за грижи за ветераните. Освен разходите, пряко понесени от американците, трябва да признаем и ужасяващо високите разходи, понесени в чужбина, в милиони загубени животи и трилиони долари разрушения на собственост и природа във военните зони.

Разходите продължават да се покачват. Военните разходи на САЩ през 2024 г. ще достигнат около 1,5 трилиона долара или приблизително 12 000 долара на домакинство, ако добавим преките разходи на Пентагона, бюджетите на ЦРУ и други разузнавателни агенции, бюджета на администрацията на ветераните, програмата за ядрени оръжия на Министерството на енергетиката, свързаната с военните „чуждестранна помощ“ на Държавния департамент (като например за Израел) и други бюджетни линии, свързани със сигурността. Стотици милиарди долари са пари, хвърлени на вятъра, пропилени в безполезни войни, военни бази в чужбина и напълно ненужно натрупване на оръжия, което приближава света до Трета световна война.

И все пак, да се опишат тези огромни разходи означава също така да се обясни изкривената „рационалност“ на външната политика на САЩ. Военните разходи в размер на 1,5 трилиона долара са измамата, която продължава  да обогатява военно-промишления комплекс и вътрешните хора във Вашингтон, дори когато ограбва и застрашава Америка и света.

За да разберете външнополитическата измама, мислете за днешното федерално правителство като за многодивизионен рекет, контролиран от тези, които предлагат най-високите оферти. Уолстрийт се управлява от Министерството на финансите; здравната индустрия – от Министерството на здравеопазването и човешките услуги; нефтената и въглищната индустрия – от министерствата на енергетиката и вътрешните работи. А външната политика – от Белия дом, Пентагона и ЦРУ.

Всяко подразделение използва публичната власт за лична изгода чрез търговия с вътрешна информация, облагодетелствано от дарения за корпоративни кампании и разходи за лобиране. Интересното е, че здравната индустрия съперничи на външната политика като забележителна финансова измама. Здравните разходи на Америка възлизат на изумителните 4,5 трилиона долара през 2022 г. или приблизително 36 000 долара на домакинство, което е най-високият разход за здравеопазване в света, докато Америка се нарежда на около 40-то място в света сред нациите по продължителност на живота. Провалената здравна политика се превръща в много пари за здравната индустрия, точно както провалената външна политика се превръща в мега-приходи на военно-промишления комплекс.

Колкото повече войни, толкова повече бизнес

Отделът за външна политика се управлява от малка, потайна и сплотена котерия, включваща висшите ръководители на Белия дом, ЦРУ, Държавния департамент, Пентагона, комисиите по въоръжените сили на Камарата и Сената и големите военни фирми, включително Boeing, Lockheed Martin, General Dynamics, Northrop Grumman и Raytheon. Има може би хиляда ключови лица, участващи в определянето на политиката. Общественият интерес играе малка роля.

Ключовите външнополитически дейци ръководят операциите на 800 американски военни бази в чужбина, военни договори за стотици милиарди долари и военните операции, при които се разполага оборудването. Колкото повече войни, разбира се, толкова повече бизнес. Приватизацията на външната политика е значително подсилена от приватизацията на самия военен бизнес, тъй като все повече и повече основни военни функции се раздават на производителите на оръжие и на изпълнители като Haliburton, Booz Allen Hamilton и CACI.

В допълнение към стотиците милиарди долари военни договори има важни бизнес преливания от военните и операциите на ЦРУ. С военни бази в 80 страни по света и операции на ЦРУ в много други държави, САЩ играят голяма, макар и предимно скрита роля при определянето на това кой управлява в тези страни и по този начин влияят на политики, които оформят доходоносни сделки, включващи минерали, въглеводороди, тръбопроводи и земеделска и горска земя.

САЩ имаха за цел да свалят най-малко 80 правителства от 1947 г. насам в операции, обикновено водени от ЦРУ чрез подстрекателство към преврати, убийства, въстания, граждански вълнения, подправяне на избори, икономически санкции и явни войни. (Проучване на операциите на САЩ за смяна на режима от 1947 до 1989 г.- Тайната смяна на режима на Линдзи О’Рурк, 2018 г.).

В допълнение към бизнес интересите, разбира се, има идеолози, които наистина вярват в правото на Америка да управлява света. Вечно подстрекателското семейство Кейгън е най-известният случай, въпреки че финансовите им интереси също са дълбоко преплетени с военната индустрия. Въпросът за идеологията е този. Идеолозите са грешали в почти всеки случай и отдавна биха загубили своите побойнически амвони във Вашингтон, ако не беше тяхната полезност като подстрекатели към война. Волно или не, те служат като платени изпълнители за военно-промишления комплекс.

Има едно постоянно неудобство за тази продължаваща бизнес измама.

На теория външната политика се провежда в интерес на американския народ, макар че обратното е истината. (Подобно противоречие, разбира се, се отнася и за надцененото здравеопазване, правителствените спасителни планове на Уолстрийт, бонусите на петролната индустрия и други измами). Американският народ рядко подкрепя машинациите на външната политика на САЩ, когато от време на време чува истината. Войните на Америка не се водят от исканията на народа, а от решения свише.

Необходими са специални мерки, за да се държат хората далече от вземането на решения.

Първата подобна мярка е неумолимата пропаганда. Джордж Оруел я разобличи през 1984 г., когато „партията“ внезапно прехвърли външния враг от Евразия в Изтазия без нито дума обяснение. САЩ по същество правят същото.

Кой е най-големият враг на САЩ? Направете своя избор, според сезона. Саддам Хюсеин, талибаните, Уго Чавес, Башар Асад, ИДИЛ, Ал Кайда, Кадафи, Владимир Путин, „Хамас“ –  всички те са играли ролята на „Хитлер“ в американската пропаганда. Говорителят на Белия дом Джон Кърби предава пропагандата с усмивка на лицето, сигнализирайки, че той също знае, че това, което казва, е нелепо, макар и леко забавно.

Пропагандата се усилва от вашингтонските мозъчни тръстове, които живеят от дарения от военни изпълнители и понякога от чужди правителства, които са част от американските измамни операции. Такива са Атлантическият съвет, CSIS и, разбира се, все по-популярният Институт за изследване на войната, зад които стоят големите военни изпълнители.

Втората мярка е да се скрият разходите за външнополитическите операции. През 60-те години на миналия век правителството на САЩ направи грешката да принуди американския народ да поеме разходите за военно-промишления комплекс, като привлече млади хора да се бият във Виетнам и като повиши данъците, за да плати за войната. Обществеността „избухна“, заемайки позиция, опозиционна на правителството.

От 70-те години насам правителството е далеч по-умно. Правителството прекрати проекта и превърна военната служба в работа, а не в обществена служба, подкрепена от разходите на Пентагона за набиране на войници от по-ниските икономически слоеве. То също така изостави странната идея, че правителствените разходи трябва да се финансират от данъци, и вместо това пренасочи военния бюджет към дефицитно харчене, което го предпазва от народната опозиция, която би се задействала, ако беше финансирано с данъци.

Правителството също така изсмука държави–клиенти като Украйна да водят войните на Америка, така че никакви американски чували за трупове да не развалят американската пропагандна машина. Излишно е да казвам, че американските майстори на войната като Съливан, Блинкен, Нюланд, Шумър и Макконъл остават на хиляди километри от фронтовата линия. Умирането е запазено за украинците. Сенатор Ричард Блументал (демократ от Кънектикът) защити американската военна помощ за Украйна като добре похарчени пари, защото тя е „без нито един американски военнослужещ – ранен или изгубен“. Сенаторът не се сеща за хилядите украинци, които са загинали в провокираната от САЩ война за разширяването на НАТО.

Тази система е подкрепена от пълното подчинение на Конгреса на САЩ на военния бизнес, за да се избегне всякакво поставяне под въпрос на прекомерните бюджети на Пентагона и войните, подстрекавани от изпълнителната власт.

Подчинението на Конгреса работи по следния начин: първо, надзорът на Конгреса върху войната и мира до голяма степен е възложен на комисиите по въоръжените сили на Камарата на представителите и Сената, които до голяма степен оформят цялостната политика на Конгреса (и бюджета на Пентагона). Второ, военната индустрия (Boeing, Raytheon и останалите фирми) финансира кампаниите на членовете на Комитета за въоръжените сили на двете партии. Военната индустрия също харчи огромни суми за лобиране, за да осигурят доходоносни заплати на пенсиониращите се членове на Конгреса, техните служители и семейства, или директно във военния бизнес, или в лобистките фирми във Вашингтон.

„Хакването“ на външната политика на Конгреса не е само от военно-промишления комплекс на САЩ. Израелското лоби отдавна е овладяло изкуството да купува Конгреса. Съучастието на Америка в апартейда на Израел и военните престъпления в Газа няма смисъл за националната сигурност и дипломацията на САЩ, да не говорим за човешкото благоприличие. Те са плодовете на израелските лобистки инвестиции, които достигнаха 30 милиона долара дарения за кампании през 2022 г. и които значително ще надхвърлят тези през 2024 г.

Когато Конгресът се събере отново през януари, Байдън, Кърби, Съливан, Блинкен, Нюланд, Шумър, Макконъл, Блументал и подобните им ще ни кажат, че ние абсолютно трябва да финансираме губещата, жестока и измамна война в Украйна и продължаващото клане и етническо прочистване в Газа, за да не се поддадем ние и Европа, и свободният свят, а може би и самата Слънчева система, на руската мечка, иранските молли и Китайската комунистическа партия.

Доставчиците на външнополитически бедствия не са ирационални в това всяване на страх. Те са измамни и изключително алчни, преследвайки тесни интереси над тези на американския народ.

Неотложната задача на американския народ е да преразгледа външната политика, която е толкова разбита, корумпирана и измамна, че погребва правителството в дългове, докато тласка света по-близо до ядрен Армагедон. Тази реформа трябва да започне през 2024 г., като отхвърли всяко финансиране за катастрофалната война в Украйна и военните престъпления на Израел в Газа. Миротворчеството и дипломацията, а не военните разходи са пътят към външната политика на САЩ в полза на обществения интерес.

Проф. Джефри Сакс е американски икономист, академик, анализатор на публичната политика. Той е известен с работата си върху устойчивото развитие, икономическото развитие и борбата за прекратяване на бедността.

Сакс е директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и президент на мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН. Той е бил и специален съветник на Генералния секретар на ООН.

Още по темата:

Обективно
Обективноhttps://obektivno.bg
Обективно.БГ е независима медия за разследваща журналистика, новини без цензура и всички гледни точки.

Подкрепа за независимата журналистика

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Разследвания
Свързани публикации

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here
This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.