„Шествие за семейството“ се проведе в центъра на София с искане държавата да вземе мерки срещу демографския срив. България е страната, чието население намалява най-бързо в света. Това сочат прогнозни данни на ООН за 2020-2050 г.
Събитието се организира в социалните мрежи и бързо спечели широка обществена подкрепа. По същото време в друга част на София се проведе „София прайд“. Организаторите на „Шествието са семейството“ поставиха три основни искания пред държавата.
„Ние шестваме, защото се надяваме. Надяваме се, че има и може да има и друго. Друг път. Християнски, с любов към родината, с градивна, а не деконструктивна посока. Искаме, на първо място, ясна и точна демографска стратегия за България – най-изчезващият народ на Земята, официално. Искаме свобода на словото, на мисълта, на изразяването, а не политическа коректност и цензура, прикрита под лозунга „борба с езика на омразата“, заяви пред медиите един от организаторите Кристиян Шкварек.
Целите на шествието, публикувани от организаторите във фейсбук страницата на събитието, са:
- Държавата да прегърне демографския проблем като номер едно цел, кауза и въпрос пред страната. Настояваме да бъде изготвена и приета държавна стратегия за демографията до 2050-та година. Настояваме всеки закон в страната да бъде съобразен, посредством формални критерии, с въпроса „Как се отнася до подобряване на демографската ситуация“. Настояваме всяко правителство, от тук нататък, да излъчва вицепремиер по демографския въпрос – защото той е един и много конкретен: Ще има ли българи в страната през 22-ри век, и колко ще са те?
- Довършване на започнатото въвеждане на ЗП „Вероучение“ в програмата. Дълбоко вярваме, че всякакви други консервативни, патриотични и „антилиберални“ каузи и послания са само и единствено „кръпки“ върху една основна рана: обезверяването на българския народ. Никаква фундаментална и дългосрочна промяна не може да бъде постигната без реевангелизация на българския народ. Нито една консервативна кауза няма да спечели дългосрочната битка с Постмодерното, ако не адресира сърцето на проблема: вярата.
- Гарантиране на свободата на словото, на изразяването, на вярата и на нормалното: от пълзящата „либерална“ цензура, от опитите за въвеждане в законодателството на все по-строги наказания за консервативно мислене, под термина „борба с езика на омразата“. От подчиняване на българската медийна среда от планувания проектозакон в ЕП, целящ създаване на „Европейски СЕМ“, който да наказва медийте на континента под предтекста за „борба с дезинформацията“. Свобода от „кенсъл културата“, която НПО-та и „правозащитни организации“ копнеят да прилагат и в България. Свобода на нормалното да съществува в един все по-ненормален свят.
