Разследвания и новини без цензура

сряда, 17 април, 2024

разследваща журналистика и новини без цензура

|

info@obektivno.bg

Сиймур Хърш: Тайната история на американо-норвежките секретни операции от Виетнам до „Северен поток“

Сиймур Хърш: Защо Норвегия? Защо по-голямата част от тайното планиране и обучение се проведе в Норвегия, каквато е моята версия за решението на администрацията на Байдън да унищожи тръбопроводите Северен поток? И защо бяха замесени професионални моряци и техници от норвежкия флот?

Простият отговор е, че норвежкият флот има дълга и мътна история на сътрудничество с американското разузнаване. Преди пет месеца тази екипна работа – за която все още знаем съвсем малко – имаше за резултат унищожаването на две тръби, по заповед на президента Байдън, с международни последствия, които предстои да се изясняват. А преди шейсет години, както сочи историята от този период, малка група норвежки моряци е замесена в президентска измама, която води до преждевременна и кървава повратна точка във Виетнамската война.

След Втората световна война, крайно предпазливата Норвегия инвестира в конструирането на големи тежковъоръжени бойни кораби, за да брани своето атлантическо крайбрежие, простиращо се на 1400 мили. Тези съдове са далеч по-ефективни от прочутите американски РТ кораби, прославяни и в много следвоенни филми. Тези кораби са известни като “клас мръсни” заради мощните им огнестрелни способности и няколко от тях са продадени на американския флот. Според норвежки доклад, до 1964 г. най-малко двама норвежки моряци са признали за участието си в ръководени от ЦРУ нелегални атаки по северното виетнамско крайбрежие.

Според никога непотвърдени доклади норвежките патрулни кораби са били обслужвани от норвежки офицери и екипажи. Това, за което няма никакъв спор е, че американската цел е да окаже натиск на ръководството на Северен Виетнам, за да намали подкрепата си за анти-американските бойци в Южен Виетнам. Стратегията не проработва.

По онова време нищо от това не е известно на американската общественост. А норвежците ще запазят тайната в продължение на десетилетия. Смъртоносната игра на ЦРУ на котка и мишка води до неуспешна атака на 12 август 1964 г., при която три северновиетнамски артилерийски кораба атакуват два американски разрушителя – USS Maddox и USS Turner Joy – на голям оспорван воден участък, известен като Залив на Тонкин, който се простира между Северен и Южен Виетнам.

Два дни по-късно, докато разрушителите все още са незасегнати, командирът на Maddox се свързва с началниците си и съобщава, че е под торпедна атака. Оказва се, че тревогата е фалшива и скоро той оттегля рапорта си. Но американските дешифровчици – под натиска на секретаря по отбраната Робърт Макнамара, който от своя страна изпълнява волята на президента Линдън Джонсън – се разсейват, тъй като Макнамара игнорира втория сигнал за отмяна на тревогата и Джонсън казва пред американската общественост, че има доказателства, че Северен Виетнам е нападнал американски разрушители. Джонсън и Макнамара са намерили начин да вкарат Северен Виетнам във война.

Предаваната по националната телевизия реч на Джонсън на 4 август 1964 г. е смразяваща със своята измамност, особено когато човек знае какво е предстояло да се случи.

„Този нов акт на агресия“, казва той „е прицелен директно към нашите сили и отново припомня на всички нас в Съединените щати значението на борбата за мир и сигурност в Югоизточна Азия. Към агресията чрез терор на мирните селяни в Южен Виетнам сега се добавя и явна агресия в открито море срещу Съединените американски щати.“

Общественият гняв се отприщва и Джонсън оторизира първата американска бомбардировка срещу Северен Виетнам. Няколко дни по-късно Конгресът приема резолюция за Залива Тонкин със само два гласа „против“, давайки на президента правото да разположи американски войски и да използва военна сила в Южен Виетнам по всякакъв, избран от него начин. И това продължава в течение на следващите единайсет години, а смъртта на 58 000 американци и милиони виетнамци предстои.

Норвежкият флот, като лоялен съюзник в Студената война, остава ням, и през следващите няколко години, според норвежки доклади, продава още осемнадесет от техните патрулни кораби „клас мръсни“ на американския флот. Шест са унищожени в сражения.

През 2001 г. Робърт Ханьок, историк в Агенцията за национална сигурност, публикува “Skunks, Bogies, Silent Hounds and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2-4 August 1964” – окончателно изследва събитията в залива, включително манипулацията на дешифриращото разузнаване. Той разкрива, че 90 процента от съответните прихващания на сигнали, включително тези от Северен Виетнам, не са били включени в окончателните доклади на Агенцията по национална сигурност за случката и по този начин не са били предоставени и на конгресните комисии, които след това са разследвали злоупотребата, което довежда до вкарването на Америка дълбоко във Виетнамската война.

Това е публичното досие в сегашния му вид. Но, както научих от източник от средите на американското разузнаване, има много повече от това. Първата партида норвежки патрулни кораби, предназначени за необявената война на ЦРУ срещу Северен Виетнам, всъщност е наброявала шест. Те акостират в началото на 1964 г. във Виетнамската военноморска база Дананг, на 85 мили южно от границата между Северен и Южен Виетнам. Корабите имат норвежки екипажи и норвежки морски офицери за капитани. Обявената мисия е, че ще учат американски и виетнамски моряци как да оперират корабите.

Съдовете извършват дългосрочна серия от атаки, ръководени от ЦРУ, срещу брегови цели в Северен Виетнам. Тайната операция е контролирана от съвместен комитет на началник щабовете във Вашингтон, а не от американското командване в Сайгон, което по онова време е водено от армейски генерал Уилям Уестморленд. Тази промяна се оценява като съществена, защото има и друг аспект на необявената война срещу Северен Виетнам, която се смята за свещена. Американските военноморски тюлени са натоварени с мисия и имат високоприоритетен списък с много агресивни цели, включващи тежко защитавани радарни обекти в Северен Виетнам.

Това е тайна война в тайната война. Беше ми разказано, че поне двама тюлени са попаднали в засада от северни виетнамци и са били тежко ранени в ожесточена престрелка. И двамата са успели да се доберат до брега и са били в крайна сметка спасени. И двамата са били наградени с медал за храброст – най-високото отличие в Америка – в строга тайна.

Имало е и далеч не толкова драматични акции в хода на разгръщането на войната. На един по-късен етап е решено да бъдат въоръжавани прилепи със запалителни устройства и да бъдат хвърляни от въздуха над райони от голям интерес в южната част на страната. Пускането се е осъществило на голяма височина и прилепите бързо са измръзвали до смърт.

Тази част от свръхсекретната и непозната досега история повдига очевиден, за репортер, въпрос: какво още не знаем за тайната операция в Норвегия, която доведе до унищожаването на тръбопроводите? И има ли някой в Сената и в Камарата, или в американската преса, заинтересован да открие какво се е случило, и какво друго не знаем?

Още по темата:

Източник:seymourhersh.substack.com
Обективно
Обективноhttps://obektivno.bg
Обективно.БГ е независима медия за разследваща журналистика, новини без цензура и всички гледни точки.

Подкрепа за независимата журналистика

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Разследвания
Свързани публикации
- Реклама -

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here
This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.