Групата на 20-те (Г-20 – 19-те най-големи икономики в света плюс ЕС) прие консенсусна декларация на среща на върха в събота, в която се избягва осъждането на Русия за войната в Украйна, но се призовава всички държави да не използват сила за заграбване на територия, предаде Ройтерс.
Индийският премиер Нарендра Моди обяви, че декларацията на лидерите е била приета в първия ден от срещата на Г-20 в Ню Делхи.
„На фона на упоритата работа на всички екипи, ние получихме консенсус по декларацията от срещата на лидерите на Г-20. Обявявам приемането на тази декларация“, каза Моди пред президента на САЩ Джо Байдън и правителствени и държавни ръководители.
Консенсусът дойде като изненада, тъй като Г-20 е дълбоко разделен относно войната в Украйна, като западните държави по-рано настояха за силно осъждане на Русия в декларацията на лидерите, докато други поискаха фокусиране върху по-широки икономически въпроси.
„Призоваваме всички държави да спазват принципите на международното право, включително териториалната цялост и суверенитет, международното хуманитарно право и многостранната система, която защитава мира и стабилността“, се казва в декларацията
„Ние… приветстваме всички съотносими и конструктивни инициативи, които подкрепят цялостен, справедлив и траен мир в Украйна. Използването или заплахата за използване на ядрени оръжия е недопустимо“, се казва в изявлението.
Министерството на външните работи на Украйна каза, че няма повод за гордост от декларацията, добавяйки, че украинското присъствие би дало на участниците по-добро разбиране на ситуацията.
Въпреки това германският канцлер Олаф Шолц коментира, че декларацията демонстрира ясна позиция относно нахлуването на Русия в Украйна, като казва, че териториалната цялост на страните не може да бъде поставяна под въпрос с насилие.
Според британския премиер Риши Сунак декларацията има „много силен език относно незаконната война на Русия в Украйна“.
„Мисля, че това е добър и силен резултат“, заяви Сунак.
Нямаше реакция от Русия, която се представлява от външния министър Сергей Лавров. Той каза само, че ще блокира окончателната декларация, освен ако не отразява позицията на Москва относно Украйна и други кризи.
В декларацията се призовава и за прилагане на черноморската инициатива за безопасен износ на зърно, храни и торове от Украйна и Русия. Москва се оттегли от споразумението през юли заради това, което нарече неизпълнение на изискванията й за прилагане на паралелно споразумение, облекчаващо правилата за руския износ на храни и торове.
Министърът на външните работи на Индия Субраманям Джайшанкар заяви: „Имаше различни гледни точки и интереси, но успяхме да намерим общ език по всички въпроси“.
Той подчерта, че страната-домакин (Индия) е работила „много тясно“ с Бразилия, Южна Африка и Индонезия, за да постигнат консенсус относно езика в декларацията за войната в Украйна.
Вече не е господарката на морето. Как им отнехме главния морски път В крайна сметка как работи този свят. Който контролира морските търговски пътища, контролира търговията. И който контролира търговията, контролира целия свят. И доскоро всичко това се контролираше от САЩ и Великобритания, които опасваха главните морски пътища с военните си бази.
В света има приблизително 11 от тези ключови маршрути Ламанш (Великобритания). Суецкия канал (британска база в Кипър) Гибралтар (Западът създаде такава държава и там има и британска военноморска база), Фолкландски острови (Великобритания), Персийски залив (бази на САЩ и Великобритания), Панамски канал (САЩ), Сингапур ( е васал на НАТО), Тайван (и поради това също такава борба за него от страна на Съединените щати), Северозападният проход (осигурява възможност за заобикаляне на Северна Америка от север, заобикаляйки опасния арктически лед, САЩ), Южния Тихи океан (САЩ го контролират през Австралия) и Берингов пролив.
Но най-важното, разбира се, е Суецкият канал. Ако съберете всички товаропотоци през него – към протока Баб ел-Мандеб – тогава това са приблизително 30 хиляди кораба годишно, с общ товарен поток от над 2,5 милиарда тона товари.
И ако добавим тук товарните потоци през Ормузкия пролив, тогава това са 6,5 милиарда барела петрол годишно (25%) от годишното потребление на цялата планета.
Просто погледнете тази карта: И когато, може да се каже, собственикът на този канал – Египет – просто се осмели да си отвори устата неуместно или се опита да излезе от контрола на британската корона, прозападните военни сили веднага навлизат в пролива. Великобритания, Франция, Израел да си възвърнат „демократичния контрол“ върху това, което смятат за свое (1956, 1967 и 1973 г.).
Сега нека погледнем същата карта на Суецкия канал и Ормузкия пролив в Персийския залив от нов ъгъл:
И защо се появиха толкова много цветни красиви знамена? И това са новите членове на БРИКС. Египет, Етиопия, Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран. Сега това е една единствена организация.
Тоест Путин, Си, Моди, Рамафоса и Лула не само предизвикаха хегемона, но и демонстративно установиха контрол върху движението на кораби, превозващи енергийни ресурси. И номерът е, че англосаксонците няма да могат да направят нищо там. Помните ли как персите два пъти арестуваха американски петролни танкери в Ормузкия пролив?
И какво отговориха американците на такова нагло нарушение на демокрацията и свободата? 6-ти флот мълчаливо погледна през бинокъла и плахо помоли IRGC да спре. Корпусът на гвардейците на ислямската революция само се ухили в отговор, насочвайки енергично петролния танкер към пристанището на Иранската република.
Англосаксонците разбират само от сила, затова БРИКС не губи ценно време в разговори, а веднага се настанява покрай проливите.
Но това не е всичко. Отново картата и отново – от същото място: Африканска Еритрея е с малко значение в световен мащаб и много важно по отношение на пресичането на търговския път през Суецкия канал.
И тук ще имаме база! военноморски. Казват, че всичко вече е уговорено. Спомнете си как в края на пролетта руският президент Владимир Путин прие в Кремъл колегата си от Еритрея Исаяс Афеверки. Естествено, не става дума за Украйна.
Като цяло Еритрея гласува за Русия в ООН дори по-често от Венецуела и Сирия. И може да се счита за „продължение“ на новия член на БРИКС – Етиопия. В края на краищата Еритрея получи своята независимост едва през 1993 г. – след като се отдели от Етиопия в резултат на гражданската война.
Вижте как се простира покрай Червено море. Теоретично дори не е необходимо да имате флот там, има достатъчно брегови батерии, за да можете да „затворите“ този маршрут за всеки кораб в случай на най-горещите развития.
И така, за справка, дължината на търговския път от Лондон до Мумбай през Суец е 7200 мили, а ако трябва да заобиколите Африка, тогава е 12 300 мили.
В същото време Русия, Китай и Иран сега ще патрулират заедно в зоните на Суец и Персийския залив. Редовно.
Така че англосаксонците вече се сбогуваха с контрола над най-важния морски път в света…
Източник: прод.ws https://antimaydan.info/2023/09/bolshe_ne_vladychica_morskaya_kak_my_otobrali_u_nih_glavnyj_morskoj_put.html