Военният министър Тодор Тагарев, който е на 5-дневно посещение в САЩ, поиска учебната програма по история да се изчисти от „факти, които могат да породят признателност към ролята на Русия в нашето минало“. Тагарев направи изказването си пред Аталнтическия съвет – американски мозъчен тръст, финансиран от НАТО, „Отворено общество“ на Сорос, британското външно министерство, фондацията „Рокфелер“ и др.
Не само традиционните български медии, но и социалните мрежи „трябва да се проследяват“, за да се противодейства на промъкващата се в тях руска пропаганда. А преподаването на история в българските училища трябва да се изчисти от факти, способни да породят признателност към ролята на Русия в нашето минало, каза Тагарев.
Военният министър представи пред Атлантическия съвет мерките, които трябва да бъдат предприети в България, за да се „противодейства на руската пропаганда“:
„Първо, трябва да можем да представим на българския народ историята в нейния реален смисъл. Защото поколение след поколение се говори, че Русия е наш приятел и освободител и ние трябва да сме й вътрешно благодарни за стореното, макар в историята често да сме били на противоположните страни при различни конфликти. Русия също така често е преследвала собствените си интереси в ущърб на интересите на българския народ. Така че едното нещо е историята и образованието”.
Втората мярка според Тагарев е: „да сме в състояние да идентифицираме дезинформационни и пропагандни кампании и да намираме най-добрите възможни начини за противодействие на тези кампании. В този смисъл трябва да можем да проследяваме пропагандните кампании за дезинформация не само в традиционните медии, но и в социалните мрежи, които въздействат ден след ден върху различни групи от населението. И да намираме най-подходящите интерпретации за противодействие на тази дезинформация“.
I
Бях — малък аз, но още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше образ завехтел
до божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък — двуглав орел[1].
И често майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
отблизо тоз лик свят и стар
и нежно думаше ми: „Чадо,
целуни тоя хубав дядо,
целуни българския цар!“
И оттогаз го аз обикнах.
Кога на възраст попристигнах,
от моя тейко аз узнах,
че руский цар родей се с нази,
че турците той гони, мрази,
че той ще ни спаси от тях.
Кога ни псуваше тиранът,
„Московци!“ — викаше ни с гняв.
Разбрах, че тейко беше прав.
И вярвах, че да ни отбранят,
ще хвъркнат бърже къмто нас,
все колчем плачехме със глас.
II
И тъй отрано с таз идея,
с таз вяра хванах да живея.
И чакам аз, за мъст готов,
и целият народ ми чака,
кога в теглото и във мрака
да чуем руский силен зов.
И чакаме… тъй както роба
на мъка си последний час,
тъй както Лазар чака в гроба
да чуй гласа на своя спас!
Навред, де чуват се въздишки,
де сълзи ронят се вдовишки,
де тежки железа дрънчат
и дето кървите течат,
и дето има мъченици,
и обезчестени девици,
и бедни, голи сироти,
и окървавени бащи,
и черкви, села развалени,
и пълни с кокали полени —
при Тунджа, Тимок и при Вит;
вред, дето робът жаловит
към север горестно поглежда,
вред, дето грей една надежда,
вред, дето пълно е с тъга,
навред, по всичка България,
една се дума чуй сега,
един стон, един глас: Русия!
III
Русия! Колко ни плени
туй име свято, родно, мило!
То в мрака бива нам светило,
надежда — в нашите злини!
То спомня ни, че ний кога сме
забравени от целий свет,
любов, що никога не гасне,
за нази бди с най-сладък свет.
Русия! Таз земя велика
по шир, по брой, по сила! Тя
с небето има си прилика
и само с руската душа!
Там, там молбите ни се чуват
и в днешния печален час
сърца все братски се вълнуват
осемдесет милйона с нас!
IV
О, скоро нам ще се протегне
могъща, силна, братска длан
и кръв поганска пак ще текне,
и пак ще гръмне стар Балкан!
Че царят волята си ясно
яви в свещената Москва
и през уста му едногласно
Русия цяла хортува:
„Решил съм, каже, да избавя
от робство братята ни днес.
Това дългът ми повелява,
това го иска руска чест.
Ще гледам с мирен начин ази
да стигна таз свещена цел,
но не сполуча ли — тогази
ще вдигна руският орел.
В такъва случай се надея,
че всяк от вас ще бъде пръв
за таз великата идея
да жертвува имот и кръв!“
И от далечната Камчатка,
дори до финските моря
една светкавица засвятка,
един разчу се вик: „Урра!“
V
О, здравствуй ти, Русийо мощна,
света трепна от твоя глас,
скокни, царице полунощна,
зовем те ний, ела при нас!
България сега те вика.
Часът настана: твой завет
и твойта мисия велика
да ги изпълниш в тоя свет!
Затуй си ти прочута, славна
и друга нямаш с тебе равна;
затуй обхващаш полусвет —
царства, народи, океани —
и нямаш изглед, край и чет;
затуй те бог до днес отбрани
от толкова беди, душмани;
затуй можа да съкрушиш
Мамая-хан и Бонапарта,
затуй врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта,
затуй зовеш се ти Света,
затуй те любим кат баща
и чакаме като Месия:
Затуй си ти Русия!
22 ноември 1876
Браво! 👏👏👏👏
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас –
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни –
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея –
благородна й целта.
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.
Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!
А как же Южный поток?
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Иван Вазов
тагарев, ти си национален предател и ще гориш за това! Русия и помощта й никога няма да бъде забравена, дори и след поколения, защото както аз, така и много други хора като мен, ще възпитават децата си с историята и идеята за братска Русия! тагарев (съвсем нарочно с малка буква), ти няма да бъдеш записан в историята и ако някой изобщо те помни, то няма да е с добро, защото не си направил добро на народа си! Проклет да си!
Няма как да си българин и да не си благодарен на Русия. Без Русия, нямаше да има нито Сърбия, нито България и сега щяхме да сме като Кюрдите.