Войната в Украйна повтаря прокси войната на американците срещу руснаците в Афганистан и ще завърши с неуспех, прогнозира американското списание The American Conservative. Обективно.БГ публикува една по-различна гледна точка за войната, представена в американска медия:
Мисленето във Вашингтон е следното: за „ниската цена“ на украинските животи и няколко американски долара Западът може да сложи край на стратегическата заплаха, която Путин представлява за САЩ. Няма американци, които да умират. Не е като Ирак или Афганистан 2001–2021. Това е постмодерно, нещо ново, чиста война на великите сили.
Добре дошли в новия Афганистан от 1980-те години на миналия век, като САЩ играят както американската, така и съветската роля понякога.
На пръв поглед всичко изглежда толкова познато. Русия нахлува в съседна страна, която повече или по-малко просто защитава собствения интерес. Целите на Русия са едни и същи: да защити границите си пред лицето на това, което възприема като западно посегателство, от една страна, и да постигне световно господство, от друга. Ранните руски успехи на бойното поле се разпадат и САЩ виждат възможност да обезкървят руснаците за сметка на пролятата кръв от някой друг. „Ще се бием до последния афганистанец“ е лозунгът на деня.
ЦРУ, чрез нашия подобен на змия „съюзник“ в Пакистан, наводнява Афганистан с пари и оръжия. Инструментите са различни, но ефектът е един и същ: осигурете достатъчно огнева мощ, за да държите мечката вързана и кървяща, но не достатъчно, за да я убиете, и, не дай боже, да сложи край на войната, която е толкова печеливша – много мъртви руснаци и нула убити американци. (Добре, може би няколко, но те са паравоенни и специални сили на ЦРУ, така че няма нужда да ги броим.) Ироничен исторически бонус: както в Афганистан през 1980-те години, така и в Украйна, част от похарчените пари са саудитски. Виждате ли нишката вече?
Като оставим настрана някои големите различия, които позволиха първоначални успехи в Афганистан, главен сред които бяха дългите руски снабдителни линии, нека да разгледаме какво последва тези опияняващи ранни дни.
Докато страните от НАТО и други изпратиха малък брой войски и материална помощ в Афганистан, САЩ се отдръпна, за да направят Украйна да изглежда като шоу на НАТО, когато не е. Предполага се, че Вашингтон е обявил подкрепа за Украйна за запазване и овластяване на НАТО, въпреки факта, че Украйна не е член. И все пак, за да задържи Германия встрани в тази война, Вашингтон (според разследването на Сиймур Хърш) извърши тайно нападение срещу критичната гражданска инфраструктура на Германия, което ще има трайни, негативни последици за германската икономика.
Това твърдение, в допълнение към откритото отношение на САЩ към страните от НАТО като удобни сметища за доставки, предполага, че НАТО ще излезе разбито от Украйна. Човек също така се чуди дали бъдещето на Европа е заложено на карта, защото най-голяма загриженост се изразява във Вашингтон, а не в Берлин, Брюксел или Париж.
Както и в Афганистан, има въпроси дали ние, американците, някога ще можем да напуснем, дали правилото на Колин Пауъл – който чупи, той купи, ще се приложи. Украйна беше кошница още преди Русия да нахлуе, до голяма степен заради намесата на Запада във вътрешните й работи.
Президентът Зеленски, комик и телевизионен продуцент, представен на Запад като кръстоска между Чърчил и Боно, дължеше популярността си на имиджа си като кандидат-президент срещу системата и обещанията си да се бори с корупцията и да подобри икономиката, печелейки украинските президентски избори през 2019 г. Избирането му беше предшествано от украинската революция, известна още като революцията на Евромайдана, която започна в края на 2013 г. като поредица от протести в отговор на решението на тогавашния президент Виктор Янукович да отхвърли споразумение за асоцииране с Европейския съюз и вместо това да се стреми към по-тесни връзки с Русия.
Протестите нараснаха по размер и интензивност, като демонстрантите окупираха централния площад „Майдан“ в Киев, настоявайки за оставката на Янукович и нови избори. През февруари 2014 г. ситуацията ескалира, когато силите за сигурност на Янукович потушават протестиращите, което води до ожесточени сблъсъци, при които загиват десетки. Янукович избяга от страната и в Украйна беше сформирано ново правителство. Революцията разпали напрежението с Русия, която впоследствие анексира Крим и подкрепи сепаратистите в Източна Украйна.
Нито един от тези проблеми не изчезва, дори ако руската армия се оттегли до границите си отпреди инвазията. Представата, че тук не се случва нищо, освен грубо заграбване на земя от властолюбив Путин, е плитка и непълна.
Какво остава? Загриженост за нивото на корупция в Украйна и американската роля в справянето с нея. Въпреки значителната американска финансова помощ за Украйна, има съобщения за корупция и лошо управление на средствата. Някои твърдят, че САЩ не са направили достатъчно, за да се справят с тези въпроси, а вместо това са си затваряли очите, за да запазят стратегическите си интереси в региона. Историята на Америка с наливането на почти неограничени оръжия и пари в развиващите се страни и корупцията не е добра – както видяхме, отново, в Афганистан от 1980-те години или от инвазията на Буш по-късно. Корупцията може само да се влошава.
Голям страх в Афганистан беше разпространението на оръжията, които се придвижваха от бойното поле в неподходящи ръце. Независимо дали става дума за контейнер с пушки или най-новите зенитни системи, контролът върху ужасно много оръжия липсва в Украйна. В случая с Афганистан истинският страх беше ракетите „Стингър“, способни да свалят съвременни самолети, да не се окажат в ръцете на терористите.
В Украйна е по-зле. Най-добрите американски системи за противовъздушна отбрана се използват срещу руски и ирански въздушни активи. Какво биха платили тези страни за телеметричните данни за сваляне, да не говорим за хардуер за обратен инженеринг и програмиране? Няма съмнение, че руски, китайски, ирански и други разузнавателни служби на място в Украйна с куфари, пълни с пари, които се опитват да купят каквото могат. Поредната цена на войната.
Също така е трудно да се види краят на играта като свалянето на Путин. Това би означавало, че стратегията не е да се воюва до последния афганистанец/украинец, а да се воюва до последния руснак. Планът е тази последна капка да прелее чашата, тази последна руска смърт да предизвика някакво сваляне на Путин. Но от кого? Размяната на Путин за правителство, ръководено от руската армия, изглежда малка печалба. Вижте какво се случи последния път, когато Русия премина през радикална смяна на правителството –на власт дойде Путин. В Афганистан това бяха талибаните.
Историята показва, че САЩ ще загубят по най-различни начини в Украйна, а в случай на успех възнива въпроса: Кой ще последва Путин и защо смятаме, че този човек ще бъде по-приятен за САЩ?
