Революцията на Майдана през 2014 г. имаше непредвидени последици, задвижвайки събития, които доведоха Украйна до мястото, където е днес. И колкото тази цветна революция имаше последици, така и войната, която изгражда силно чувство за нация, поражда огромни очаквания за по-добро бъдеще – очаквания, които трудно ще бъдат изпълнени, пише белгийската медия Politico и цитира интервюта с местни хора, които допускат в Украйна да се случи нов Майдан.
Бивш министър от украинския кабинет коментира пред кореспондент на медията в Киев: „Знаете ли, Майданът може да се случи отново“. Той е пожелал да остане анонимен, за да може свободно да обсъжда чувствителни теми – подобно на много други депутати, реформатори и лидери на гражданското общество – той беше предпазлив в публичното говорене от страх да не подкопае военните усилия на страната, твърди Politico.
„Тази война предизвика големи надежди и хората ще бъдат много нетърпеливи за промяна“, каза той. – „Те ще искат пари и справедливост и завършване на реформата, която поискаха още през 2014 г., и ще ги искат бързо“.
И докато навигацията в бурните следвоенни политически води би била трудна за всеки лидер, според бившия министър, това ще бъде особено трудно за украинския президент Володимир Зеленски, тъй като той стана част от проблема – лидер с автократични тенденции, пише Politico.
Това може да звучи изненадващо, гледайки отвън. В края на краищата, вече една година Зеленски е възхваляван като въплъщение на украинската съпротива и дори като икона на демокрацията. Той все още е аплодиран за отказа на предложението на Америка за излизане от Киев, когато руските танкове бяха стигнали на 60 километра от столицата.
Лидерството, комуникативните умения и несломимият дух на Зеленски получават похвали у дома и в Украйна. Но опитни наблюдатели казват, че неговият 84-процентов рейтинг на одобрение е резултат от патриочтични настроения за защита на флага и прогнозират, че рейтингът му ще спадне, след като екзистенциалната заплаха изчезне – както се случи, след като популисткият комик, превърнал се в президент, беше избран с голяма преднина през 2019 г., след като обеща да защитава интересите на хората срещу богатите и управляващата класа.
За съжаление, Зеленски не успя да повтори ролята си на „президент на народа“ по телевизията в реалния живот, подкрепата му в един момент спадна до едва 11% , след като уволни реформаторски настроен премиер, запълни правителството си с приятели и бивши бизнес партньори и не стигна до никъде с антикорупционния си стремеж. Вместо това украинският президент беше обвинен, че става все по-автократичен и пренебрегва законите, като издава президентски укази за санкциониране на врагове, всичко това в името на борбата с руската агресия – но, според някои критици, също с цел унищожаване на политическите му опоненти.
Четири месеца преди войната с Русия Зеленски и двама негови близки сътрудници също бяха замесени в офшорна финансова дейност. Въз основа на досиетата „Пандора“ – изтекли документи, разкриващи офшорните дейности на политически лидери и други видни личности по света, журналисти разкриха, че украинският лидер е създал офшорни компании, преди да стане президент, но продължава да печели от тях и след встъпването си в длъжност. Зеленски от своя страна отрече обвиненията за пране на пари или незаконно придобити средствата.
Упреците за предвоенното му минало засега не са на дневен ред, казват политическите му опоненти, но след като оръжията замлъкнат, ще има въпроси относно събитията, довели до войната, и защо Зеленски пренебрегна острите предупреждения на разузнаването на САЩ и не успя да постави Украйна в бойна готовност много по-рано, пише Politico.
От време на време обаче тези въпроси се повдигат дори в средата на войната – въпросът за последно се разгоря през август, когато каскада от публични критики последва забележките на Зеленски защо той омаловажава предупрежденията за предстояща атака, твърдейки, че трябва, защото украинците иначе биха се паникьосали, избягали и предизвикали икономически колапс.
Опозиционни политици и лидери на гражданското общество, интервюирани от Politico, заявиха, че Зеленски също ще бъде на прицел за това как той и неговият сплотен екип от стари приятели и някогашни бизнес партньори са управлявали по време на войната – по начин, който не се различава от начина, по който са го правили преди войната, опитвайки се да установят „управлявана демокрация“ с една доминираща партия.
„Разбира се, трябва да подкрепим правителството и трябва да останем единни“, каза Микола Княжицки, опозиционен депутат от западния град Лвов. – „Но аз се тревожа за бъдещето на демокрацията в моята страна. Дори във военно време трябва да има политическа опозиция, демократичният процес трябва да продължи, трябва да има парламентарен надзор“, каза той.
Подобно на други, Княжицки отбеляза, че Зеленски се възползва от президентската военновременна власт и военно положение, за да заграби повече власт, да контролира телевизионните медии, да заобиколи парламента и да пренебрегне законодателния надзор върху това как се отпускат държавните средства – и на кого – и дали бенефициентите са бизнес съюзници на украинския президент или компании, свързани с членове на неговата управляваща партия.
Някои също така се опасяват, че глобалните похвали, които Зеленски получава сега, подхранват чувството му за величие, пише Politico. „Той мисли, че е политик номер едно в света и че Джо Байдън е далеч под него, а още по-надолу са лидери като Макрон и Шолц“, каза бившият министър и добави, че това предвещава лош край. Подобно на други, той спомена, че украинският лидер изглежда се сърди да споделя сцената или светлината на прожекторите, подобно на актьор, който иска всички най-добри реплики, докато бивш помощник на Зеленски каза, че кабинетът му винаги претърсва данните от анкетите, за да провери дали никой не го засенчва.
Според критиците тази решимост да бъде главен герой може да обясни по някакъв начин защо Зеленски отхвърля призивите за формиране на коалиционно правителство в Украйна.
Но Тимофий Милованов, президент на Киевското училище по икономика, който е и бивш министър на икономическото развитие и неформален съветник на правителството, отхвърля твърдението, че Зеленски има автократична жилка. „В основата си Зеленски отговаря на това, което хората искат. Според мен Украйна е голям късметлия, че го има. Мисля, че предишните президенти щяха да капитулират през първите няколко седмици на войната и да преговарят“, каза той.
Според Милованов Зеленски изгражда национална държава и по този начин няма друг избор, освен да заобиколи институциите, защото твърде често те са завладени от корпоративни интереси.
А през януари, по време на едно от нощните си телевизионни обръщения, Зеленски наистина увери украинците, че „няма да има връщане към начина, по който бяха нещата“.
Но тези забележки дойдоха по време на корупционен скандал около незаконните плащания и прекалено раздутите военни договори, който доведе до поредица от оставки и уволнения на няколко висши украински служители, включително петима областни управители и четирима заместник-министри. Скандалът излезе наяве, след като разследващи журналисти публикуваха подробности за договори на министерството на отбраната. След края на войната политиците ще трябвa да отговарят пред народа как са харчени парите.
