През 2012 г. за първи път видях какво значи война, не по телевизията. Снимах документален филм в Газа заедно с д-р Мохд Абуаси и оператора Николай Куманов. Срещнахме се и взехме интервюта с „Бригадите на Касам“, военното крило на „Хамас“, и „Ислямски джихад“, определяни от Израел, САЩ и ЕС за терористи.
Това, което гледаме по телевизията, е много по-различно от това, което видях на място. Видях убити бебета, смърт и разрушения в жилищни квартали. Видях деца, чиито тела бяха изгорели, когато върху къщите им са паднали бомби с бял фосфор, които палестинците наричат фосфорен дъжд. Тогава се затворих в колата и за първи път като журналист се сринах, и плаках много. Смъртта беше навсякъде и във всичко.
След посещението ми в Газа реших да стана военен кореспондент, защото вярвах, че ако аз и другите репортери не показваме истинското лице на войната, как светът ще знае истината. Вярвах, че журналистите сме сила, която може да помогне войната да спре. Вярвах, че журналистиката може да спасява човешки животи. 11 г. по-късно продължавам да вярвам в същото.
