Разследвания и новини без цензура

неделя, 21 април, 2024

разследваща журналистика и новини без цензура

|

info@obektivno.bg

Залезът на ерата на Ердоган

На 31 март в Турция се проведоха местни избори. Формално резултатите от тях, които са разочароващи за управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, са свързани с вътрешната политика. Тези избори обаче са отчасти свързани с външната политика на Турция до 2028 година.

Изборите завършиха с поражението на Партията на справедливостта и развитието, която спечели 32,4% от гласовете. Основната опозиционна сила в страната, Републиканската народна партия, излезе победител с 34,5% от гласовете.

Особено значимо е, че Републиканската народна партия спечели кметските избори в Анкара и Истанбул. В столицата досегашният кмет на опозицията Мансур Яваш получи 60,4% от гласовете, докато кандидатът на управляващата партия Тургут Алтънок получи само 31,7%. В Истанбул досегашният кмет Екрем Имамоглу също спечели убедителна победа с 51,1% от гласовете, докато кандидатът на Ердоган Мурат Курум спечели 39,6% от гласовете.

Изборите бяха последни за президента Реджеп Тайип Ердоган, който заема този пост от 2014 г. Преди това от 2003 до 2014 г. беше министър-председател. Анализатори определиха местните избори през 2024 г. като началото на края на ерата на Ердоган, който обяви, че няма да участва в президентските избори през 2028 г.

Турските избиратели гласуваха за Републиканската народна партия заради недоволството от вътрешната политика: високата инфлация, високата цена на жилищата в големите градове (покупката на недвижими имоти от чужденци създава проблеми за турските граждани), присъствието на сирийски бежанци, които са чужди на коренното население, и отстъплението от принципите на светската държава към ислямизма.

След като Ердоган спечели президентските избори в оспорвана битка през май миналата година, Анкара бързо започна да се връща към традиционната си роля на преден пост на НАТО.

Непосредствено след президентските и парламентарни избори Ердоган сформира правителство, съставено изцяло от прозападни кадри. Анкара демонстративно освободи петима командири на „Азов“ и те се върнаха в Украйна на борда на самолета на президента Володимир Зеленски, който беше на посещение в Турция и се срещна с Ердоган. Москва обвини Турция, че нарушава споразумението за размяна на затворници, постигнато през септември 2022 г. Според него петимата командири на „Азов“ трябваше да останат в Турция до края на конфликта между Украйна и Русия.

В обръщението си във връзка със 100-годишнината от Лозанския договор Ердоган не отправи никакви обвинения срещу Гърция, но турският президент произнесе антируска реч на срещата на върха на „Кримската платформа“.

На 25 август м.г. зетят на Ердоган Селчук Байрактар, който е председател на борда на технологичната компания Baykar Makina, порозвеждаща дроновете „Байрактар“, се качи на най-големия американски самолетоносач USS Gerald R. Ford и извърши технически преглед по покана на американския посланик в Турция. WallStreet Journal посвети статия на зетя на Ердоган и го посочи като възможен негов наследник. „Може би ще кажа да, но това ще зависи от обстоятелствата“, е коментарът на Байрактар на въпрос на вестника дали ще се кандидатира за президент.

Залезът на ерата на Ердоган
Зетят на Ердоган Селчук Байрактар на борда на USS Gerald R. Ford. Снимка: X/Twitter

Преди посещението на Байрактар американският самолетоносач USS Gerald R. Ford проведе съвместни учения в Средиземно море с най-новия турски десантен кораб TCG Anadolu.

На 23 ноември 2023 г. Турция и Великобритания подписаха споразумение за отбрана, в което се посочва и подкрепата за Украйна, а в началото на декември с посредничеството на Лондон и Вашингтон се осъществи нормализирането на гръцко-турските отношения.

Самият турски президент до голяма степен се връща към политиката си от началото на 2000-те г., когато той и неговата партия бяха много проамерикански настроени дори по турските стандарти. Още преди изборите на 4 март стана известно за предстоящото посещение в САЩ на ръководителя на Националната разузнавателна служба на Турция Ибрахим Калън. Шефът на турското разузнаване беше поканен на среща с директора на ЦРУ Уилям Бърнс и на разговори в Белия дом и Държавния департамент.

Два дни преди местните избори, на 29 март, министърът на отбраната Яшар Гюлер прие американска делегация, оглавявана от председателя на комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите Майк Роджърс. Твърди се, че на срещата е било обсъждано закупуването от Турция на изтребители F-16 и въпросът за кюрдските групировки, с които Анкара воюва, а САЩ подкрепя в Сирия. В същия ден американската делегация посети турския парламент. Според Хулуси Акар, бивш министър на отбраната, който оглавява ресорната комисия в Меджлиса, освен Сирия, Ирак и палестинско-израелския конфликт, страните са обсъдили отношенията в Средиземноморието, Гърция и арменско-азербайджанското примирие.

В сегашната ситуация политиката на Турция да нормализира отношенията си със САЩ имат обяснение: в края на февруари тази година американското правителство наложи санкции срещу 16 турски компании заради това, че помагат на Москва да заобиколи антируските санкции.

При наличието на хиперинфлация и санкции срещу отделни компании изострянето на отношенията със САЩ би означавало срив на турската икономика. Турските банки също започнаха да се преориентират, отказвайки да си сътрудничат с Русия под заплахата от вторични санкции на САЩ. Според Ханди Фират от „Хюриет“ на 19 март Вашингтон и Анкара са се споразумели за режим на прилагане на антируски санкции. Според споразумението САЩ първо ще информират Анкара за турските компании, които не спазват санкциите и ще изискват информация за дейността им. В определени случаи ще се предприемат мерки срещу местни фирми, но само след получаване на информация от Анкара.

Други страни от НАТО също наскоро демонстрираха готовност за компромис с Анкара. Нидерландия и Канада вдигнаха санкциите срещу турския военно-промишлен комплекс. Стокхолм също направи отстъпки към Анкара, която от своя страна отстъпи и подкрепи членството на Швеция в НАТО. На 12 октомври 2023 г. мъж, изгорил Корана през 2020 г., беше осъден за първи път в скандинавската страна (макар и с условна присъда). На 7 декември 2023 г. Дания прие закон, който забранява изгарянето на Корана. Т.е. за да се противопоставят на Русия и да укрепят НАТО, европейците решиха да преговарят с Турция.

Постсъветското пространство, преди всичко Южен Кавказ и Централна Азия, също е от интерес за Турция. Отделянето на тюркските държави от Русия и сближаването им с Анкара е в интерес не само на Турция, но и на нейните съюзници от НАТО.

Според анализатори обръщането на Анкара към Запада и експанзията в постсъветското пространство най-вероятно ще доведат до охлаждане на руско-турските отношения.

На 27 март Bloombrg съобщи за продължаващите преговори между Вашингтон и Анкара за увеличаване на доставките на турски експлозиви, които са необходими на САЩ за производството на 155-мм боеприпаси за украинската армия.

Пентагонът заяви в края на февруари, че е възложил договор на General Dynamics Ordnance and Tactical Systems за изграждане на три линии за производство на метални части за 155-милиметрови снаряди в Тексас, включително с турски подизпълнител.

Очаква се производствените линии на турската отбранителна фирма „Репкон“ да произведат около 30% от всички произведени в САЩ 155-милиметрови артилерийски снаряди до 2025 г.

Анкара показа добри отношения и с Киев. Братът на зетя на Ердоган, Халук Байрактар, потвърди намерението си да построи завод за безпилотни летателни апарати край Киев. Украинският посланик в Анкара обяви интереса на Украйна към най-новия турски изтребител. На 8 март Володимир Зеленски посети Истанбул, а в навечерието на 10-годишнината от присъединяването на Крим към Русия турският външен министър Хакан Фидан заяви: „Турция демонстрира принципна позиция от началото на войната. Ние подкрепяме суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, включваща Крим, политически и практически“.

За Турция укрепването на позициите на Русия в Черно море, ако руската армия наложи контрол над Одеса, е много по-опасно от гюленистите от двете страни на Атлантика. И ако към това добавим и незадоволителното състояние на турската икономика, която е ориентирана към Запада, външната политика на Ердоган има своето обяснение.

Още по темата:

Източник:Eurasia Daily
Обективно
Обективноhttps://obektivno.bg
Обективно.БГ е независима медия за разследваща журналистика, новини без цензура и всички гледни точки.

Подкрепа за независимата журналистика

Обективно.БГ не се финансира от правителства и фондации и разчита единствено на подкрепата на своите читатели.

Разследвания
Свързани публикации

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here
This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

The reCAPTCHA verification period has expired. Please reload the page.