Автор: Катрин Шаер, Дойче Веле
Малко след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари, американските служители уж се опитаха да организират телефонно обаждане между американския президент Джо Байдън и дефакто лидера на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.
Но саудитският престолонаследник, често наричан просто MBC, очевидно отказал да приеме обаждането. Малко след това обаче MBC разговаря с руския президент Владимир Путин. А на следващия месец говори и с китайския президент Си Джинпин.
По-късно Белият дом отрече обажданията на Бидън да са отказани. Но в много отношения нямаше значение. Защото това беше само последният инцидент в особено хладния период в отношенията между САЩ и някои от най-близките му приятели, произвеждащи нефт в Близкия Изток.
В близкото минало Байдън описа Саудитска Арабия като „pariah state“ (държава, отхвърлена от международната общност – б.а.), коментар за предполагаемото държавно-оркестрирано убийство на саудитския дисидент Джамал Хашоги през 2018 г., както и мрачното общо досие на страната в областта на правата на човека.
Проблемът е, че сега, заради войната в Украйна, САЩ се нуждаят от Саудитска Арабия и съседите й още веднъж. САЩ и Европа биха желали партньорите им в Близкия изток да правят неща като добив на повече петрол, за да понижат световните цени, да подкрепят различни резолюции, противопоставящи се на нахлуването в Украйна и да съдействат за санкциите срещу Русия.
Богатите на нефт нации като Саудитска Арабия и ОАЕ най-вече се придържат към производствените граници, договорени преди това с групата ОПЕК+, която включва Русия. Освен това, суперяхите, частните самолети и активите на руските олигарси са защитени от изземване в ОАЕ. И други страни в региона, включително американските съюзници Ирак, Йордания и Израел, отказаха да гласуват против Русия на Съвета за сигурност на ООН.
Така че защо САЩ, основен играч в Близкия Изток в продължение на десетилетия, не е успял да убеди предполагаемите си „приятели“ да застанат на тяхна страна?
От края на Втората световна война САЩ търгуват военната си мощ за енергийна сигурност в региона. А докладът на Асан Април от Европейския съвет по външни отношения (ECFR) посочи, САЩ „остава доминиращ гарант за сигурност и най-голям износител на оръжие в региона“. САЩ все още имат големи военни бази в Близкия Изток и между 45 000 и 60 000 души персонал, разположени там.
Когато обаче американците започнаха да извличат собствен нефт у дома, от 2019 г. насам САЩ изнасят повече нефт, отколкото внасят, производителите на петрол от Близкия Изток станаха по-малко актуални.
Китай например е несравнено най-големият вносител на петрол в света, а през 2020 г. 47 % от неговия внос е от Близкия Изток. Азиатската суперсила засилва взаимоотношенията си там, включително подпомагане на разработването на балистични ракети в Саудитска Арабия, изкупването на иракските съоръжения за производство на нефт и инвестирането в иракска инфраструктура.
„Това са суверенни страни, които имат интереси, които често не са съгласувани с нашата, и ние не сме единствената игра в града“, потвърди Билал Сааб, директор на Програмата за отбрана и сигурност във Вашингтонския близкоизточен институт, или MEI. „Те имат други възможности, може да не са толкова добри, колкото САЩ, но те са там.“
Въпреки това, тъй като войната в Украйна продължава и световната икономическа ситуация се влошава (частично поради високите цени на петрола), САЩ се опитват да си възвърнат земята, която са загубили заради други като Китай и Русия.
Делегация на високо равнище, ръководена от вицепрезидента на САЩ Камала Харис, посети ОАЕ в средата на май и се срещна с лидера на страната Мохамед бин Зайед Ал Нахян.
Тази седмица американските медии съобщиха, че самият американски президент ще посети Саудитска Арабия в средата на юли за срещи със саудитския лидер MBS, нещо, което преди това Байдън беше неохотен да направи.
