ДНК замърсяване е открито във ваксини на Pfizer и Moderna

В началото на февруари Кевин МакКернан, главен научен директор по медицинска геномика, извършва секвениране на двувалентните бустерни ваксини на Moderna и Pfizer, когато прави напълно неочаквано откритие: пробите от двувалентните бустерни ваксини на Pfizer и Moderna са замърсени с ДНК, която съдържа гена на шиповия протеин в себе си.

Самовъзпроизвеждащите се ДНК плазмиди, съдържащи гена на шиповия протеин, са неразделна част от производствения процес за направата на ваксините на Pfizer и Moderna срещу Ковид. Въпреки това те трябва да бъдат изчистени и да не присъстват в крайния продукт, инжектиран на хора.

Кевин МакКернан повтаря анализа на моновалентната ваксина на Pfizer [оригиналната ваксина срещу COVID-19, изискваща 3 инжекции] с помощта на множество различни инструменти за измерване и стига до същия резултат: плазмидна ДНК, замърсяваща ваксината. Когато измерва количеството на ДНК, то е по-високо от допустимата граница, определена от Европейската агенция по лекарствата [EMA].

Кевин МакКернан е главен научен директор и основател на Medicinal Genomics и участва в секвенирането на ДНК от края на 90-те години на миналия век като част от международния „Проект за човешкия геном.“ На 11 април т.г. публикува научна статия с резултатите от изследването.

„Винаги, когато видим замърсяване с ДНК плазмиди в инжекционен продукт, първото нещо, за което хората си мислят, е дали има наличен ендотоксин от E. coli, защото това създава анафилаксия за инжектираните. И, разбира се, има много случаи на анафилактичен шок. Можете да видите как хората биват инжектирани и падат. Това може да е свързано с този процес на използване на E. coli за производство на ДНК“, обясни Кевин МакКернан в интервю за Conservative Review.

Във ваксината на Pfizer МакКернан също открива промотори на Simian Virus 40 („SV40“), които са свързани с развитието на рак. Той подчертава, че откритият SV40 е вирусна част, а не целият вирус.

SV40 или Simian Virus 40 е вирус, открит в миналото в клетките на бъбреците на маймуна, когато тези клетки са използвани за направата на ваксината срещу детски паралич. Този вирус е заразил както инактивираната полиомиелитна ваксина (“IPV”), така и оралната или “жива” полиомиелитна ваксина (“OPV”), разработена от д-р Алберт Сабин и използвана между 1955 и 1961 г. Впоследствие американските здравни власти излизат със заключение, че липсват достатъчно данни, че този онковирус може да предизвика рак при хората и че не са констатирани случаи на рак при ваксинирани деца в следствие инжектиране на заразената ваксина.