Парламентът прие по-бързи процедури за изграждане на ВЕИ

Да бъде улеснено сключването на споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ), както и производството и използването на такава енергия в сградите, реши на първо четене парламентът с промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, внесени от Министерския съвет. „За“ гласуваха 131 народни представители (от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС), „против“ – девет (от „Възраждане“), петимата депутати от „Продължаваме промяната“, които участваха в гласуването, се въздържаха, „Демократична България“ не гласува.

Вносителят посочва, че законопроектът цели да завърши въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на европейската Директива (ЕС) 2023/2413 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, чийто срок за транспониране в националното ни законодателство е изтекъл на 21 май 2025 г. Според изискванията на Брюксел нетните емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени с най-малко 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. За целта според европейската директива трябва да се увеличи проиводството на „зелена“ енергия от ВЕИ.

С предложените промени се ускорява сътрудничеството между държавите членки чрез съвместни проекти за насърчаване на възобновяемата енергия. Допълват се и изискванията за развитие на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително чрез насърчаване на местните общности да участват в енергийни проекти в приоритетните зони.

Предлага се също по-дълъг срок на валидност на становищата за присъединяване на производители на електроенергия от вятърна енергия. Стимулира се развитието на децентрализирани системи за производство и съхранение на електроенергия.

С промените се създава схема за задължения на доставчиците на горива. Предвижда се и механизъм, чрез който операторите на обществено достъпни зарядни точки да могат да допринасят за изпълнението на тези задължения, като осигуряват електроенергия от възобновяеми източници.

Измененията обхващат и развитието на отоплителните и охладителните системи, по-специално районните системи за отопление и охлаждане, с оглед балансирането на електроенергийната система.

Министърът на енергетиката Ива Петрова, представяйки законопроекта, посочи, че са създават условия за малки системи, децентрализирани енергийни източници, да участва на пазарите на енергия.

Коста Стоянов от „Възраждане“, коментира, че това е пореден лобистки законопроект, който да разчисти пътя на улеснените процедури за изграждане на ВЕИ мощности без хората да знаят на какво разстояние от техните домове ще бъдат изграждани те. „Вие осигурявате по-бързи процедури на инвеститорите преди въобще да има енергийна стратегия, да са ясни критериите за изграждане на тези съоръжения и то с обещанието, че след като се приеме този законопроект, след това ще има въведени ограничения“, посочи народният представител. Той подчерта, че за периода 2020-2025 г. е променено предназначението на почти 100 хиляди дка земеделска земя за изграждане на фотоволтаични мощности.

Стефан Свиленов от „Прогресивна България“ обясни мотивите за внасянето и гласуването на законопроекта със закъснението при транспонирането на европейското право, заради което страната ни може да получи глоба. Кръстьо Врачев от „Възраждане“ отговори, че Румен Радев като президент е наложил вето и е сезирал Конституционния съд за режима за облекчаване изграждането на ВЕИ върху земеделска земя. Председателят на земеделската комисия Явор Гечев отговори, че земеделските земи не са включени в законопроекта.

Още по темата: Тихомълком прокарват план за ускорен строеж на ветрогенератори върху 6 300 кв. км в България