Облаците прах вечер са обичайна гледка в Южната промишлена зона във Варна. Кораборемонтнният завод „Одесос“ странно защо избира точно тъмната част на денонощието, за да бластира корпусите на корабите, покрити с противообрастваща боя, която е силно токсична. Огромни облаци прах се носят във въздуха, като освен във въздуха всички отпадъци от плаващите докове се отмиват в морето. Това е многогодишна практика, показа разследване на Обективно.БГ.
Цяла Варна вижда облаците прах от бластирането, документирано и във видео материали, и снимки. Единствено РИОСВ-Варна, институцията, която би следвало да следи, контролира и предпазва гражданите и тяхното здраве, не вижда това, което е обичайна гледка за града.
Преди дни публикувах разследване как кораборемонтни заводи във Варна „законно“ замърсяват въздуха и морето при бластиране с 24 000 тона шлака годишно, като показах документи. Според тях през годините екоинспекторите многократно посочват бластирането с метална шлака от кораборемонтинте заводи в града като източник на замърсяване в докладите, с които Обективно.БГ разполага.
Въпреки това нито община Варна, нито държавата са взели мерки през годините. Нещо повече, това замърсяване е напълно „законно“, тъй като отговорните институции са го разрешили.
Странно защо въпреки тези данни директорът на РИОСВ Ерджан Себайтин ми изпрати отговор, в който съобщава, че от 2019 г. досега в РИОСВ са постъпили 6 сигнала за замърсяване на морските води вследствие на бластиране, но проверките никога не са установили бластиране. Те никога не са видели това, което цяла Варна вижда вечер.
Бластиране вечер на кораб от кораборемонтния завод „Одесос“ във Варна, снимка: obektivno.bg
Шест пъти депутат, шест пъти директор на РИОСВ-Варна
Ерджан Себайтин шест пъти е директор на РИОСВ-Варна от 2013 г. досега и шест пъти е депутат. Прекъсванията са, когато става народен представител, но после отново се връща като директор в местната екоинспекция. Себайтин е ту депутат от ДПС, ту директор на РИОСВ. Редува постовете си. Ето отговорът му по повод запитването ми какви проверки са правени и какво са констатирали:
„В периода 2019 г. до настоящия момент са извършени шест броя проверки по постъпили в РИОСВ-Варна сигнали за замърсяване на морските води, вследствие на бластиране.
Дадени са следните предписания: да се води отчетност за извършените бластирания на територията на КРЗ “Одесос“ А;, да се предприемат необходимите мерки за ограничаване изпускането на неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, както и предотвратяването на замърсяване на околната среда при осъществяване дейността бластиране на територията на предприятието.
Предписанията са изпълнени в законноустановения срок.
От извършения контрол по време на проверките не е установен цитираният от Вас метод на бластиране.“
Отговорът му се разминава със следните констатации в докладите до Община Варна:
Програма за опазване на околната среда на Варна (2019-2023 г.):
В Южна промишлена зона на Варна е характерно замърсяване от т.нар. „бластиране”. Тук се намират: Пристанище Варна ЕАД – терминал Изток, КРЗ „Одесос” АД, „Булярд – Корабостроителна Индустрия” ЕАД.
Съществена част от замърсяването с неорганизирани емисии от технологични процеси е с прах, емитиран при операцията бластиране – почистване на метални повърхности от стари бои, окалина, ръжда, и др. замърсявания с помощта на струя абразивен материал (най-често метална шлака). Тази операция се ползва широко в корабостроенето и кораборемонта, където на бластиране се подлагат корпусите на корабите за ремонт, ламарините за изработка на нови кораби, както и редица корабни елементи, детайли и съоръжения.
Операцията се извършва на открито – на площадки, на кейове, в доковите камери или в трюмовете на корабите. Запрашаване на въздуха се получава и по време на товарно-разтоварните работи при доставката на абразива, след бластирането – при предаването му за по-нататъшно оползотворяване, а също и в местата на складиране на нов или използван абразивен материал.
На територията на Община Варна местата на прилагане на технологията на бластиране са съсредоточени главно в Южната промишлена зона – на територията на „Булярд корабостроителна индустрия“ АД, „Корабно машиностроене“ АД и КРЗ „Одесос“ АД.
Характерни за емисиите от бластиране са малката височина на емитиране и ниската температура на отделяните потоци. Това води до слаба дисперсия и високи концентрации на замърсителите в близост до източника.
Моделна оценка на замърсяването и актуализация на програмата за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на община Варна – доклад до Общинския съвет на Варна 2018-2021 (доклад по оперативна програма „Околна среда“ на ЕС):
Количеството използвана шлака за бластиране е значително – общо 23 966 тона годишно, от които на кораборемонтния завод „Одесос“ се падат 11 150 тона годишно.
Общото количество на годишно замърсяване с фини прахови частици е 88,84 тона, 34,79 тона от които се падат на кораборемонтния завод „Одесос“.
Прилагайки закона на Розин-Рамлер може да се оцени, че финият респираторен прах с размери под 10 µm е около 0,68 % по маса от общото количество прах емитиран при бластирането (Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Варна с период на действие 2009 – 2014 г.). При изразходваните годишни количества шлака това са средно около 102 t/y ФПЧ10 (102 тона годишно фини прахови частици, цифрата 10 определя размера им – под 10 микрона).
Шлаковите частици с размери под 90 µm, които по маса са около 9%, имат скорост на утаяване в диапазона от 0,001 m/s до 0,1 m/s. Като се има предвид казаното по-горе, за разсейваното количество неорганизирани прахови емисии от процеса на бластиране извън преките места на извършването му, общото разсеяно количество неорганизирани прахови емисии се оценява средно на 1350 тона годишно.
Преобладаващата част от по-едрите частици прах се утаяват в рамките на работната среда. Фините фракции на практика се утаяват бавно и остават да витаят в атмосферния въздух и се разсейват на големи разстояния.
В процеса на утаяване праховите частици формират приземна концентрация на прах, която основно зависи от отстоянието от източника на бластиране.
Обикновено на една работна площадка се ползват до 16 източници на бластиране, а средно – 3-4 броя. Експериментални изследвания (Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Варна с период на действие 2009 – 2014 г.), извършени при работа на един източник показват значително замърсяване на атмосферния въздух в зоната на бластирането. В 15-метровата зона от работното място на бластьорите концентрацията на прах превишава в пъти допустимите нива за работна среда.
Пак по данни от същите измервания, концентрациите на ФПЧ10 (фини прахови частичци с размер под 10 микрона) на разстояние 100-300 m от един източник са средно 40 µg/m3, т.е 80 % от средноденонощната и 100% от средногодишната норма за опазване на човешкото здраве, в сила от 01.01.2009 г.
